Читать «Персепликуис» онлайн - страница 37

— Аз… — поде Ариста, когато императрицата я прекъсна.

— Принцеса Ариста ми предостави неоспорими доказателства за истинността на думите си — Модина прониза с поглед рицаря.

Сър Муртас изглежда искаше да каже още нещо, но победен затвори уста.

— Вярвам, че градът е опожарен — продължи Ариста. — Смятам, че Едмънд Хол е намерил начин да влезе. Само ако имахме дневника му… Но Короносната кула я няма, а заедно с нея и всичко вътре.

— Почакайте малко — рече Ейдриън. — За един захабен кожен бележник ли става дума? Толкова голям? — посочи с ръце.

— Да — каза патриархът.

Ариста местеше поглед между двамата.

— Откъде знаете това?

— Защото живеех в кулата — каза патриархът.

— Ами ти? — принцесата погледна към Ейдриън, който се поколеба.

— Ха-ха! Разбира се, разбира се! Знаех си! — изкикоти се Космос ДеЛур и плесна с ръце, усмихвайки се на Ейдриън. — Подобен удивителен слух трябваше да бъде истина. Това е невероятно постижение.

— Откраднал си го? — попита Ариста.

— Да, сторил го е — обяви патриархът.

— Всъщност — каза Ейдриън, — двамата с Ройс го направихме, но го върнахме на другата нощ.

— Репутацията на Ририя е солидна — рече Космос.

— Не исках да изгубя повторно такова ценно съкровище, затова оттогава го нося непрекъснато със себе си — патриархът извади малка подвързана с кожа книжка и я постави на масата. — Това е дневникът на Едмънд Хол, описващ посещението му на древния град и какво се крие в него.

Всички мълчаливо се взираха в книгата.

— Принцесата е права — продължи духовникът. — Градът лежи под хълма Амбертън. Хол наистина е намерил начин да влезе. Открил е и много повече от това. Дневникът говори за ужасна мрачна шахта, за подземно море, което трябва да бъде прекосено. Коварно заплетени тунели и тесни коридори. Кръвожадни гоблинови племена, както и чудовище тъй ужасно, че не могъл да го опише напълно.

— Значи древната столица е само на три мили от Хинтиндар? — попита Ейдриън.

— Да — каза Модина. — И възнамерявам да пратя отряд, който да вземе този рог.

— Тъй като съм прочел дневника — рече патриархът — мога да кажа, че ще се нуждаете от неколцина опитни воини, човек с исторически познания за града, пещерняк и някой с мореплавателски умения. Вече изпратих три отряда точно с тази цел. Вероятно…

— Зная — каза императрицата. — Всички те са се провалили. Принцеса Ариста ще организира моя отряд.

— Ако бихме могли да получим дневника на Хол — поде Ариста, — това би ни било от изключителна полза. Обещавам, че ще го върнем, преди отрядът да поеме.

Усмивката на патриарха понамаля, но той кимна.

— Разбира се. Това е най-малкото, което мога да сторя.

Модина направи знак на Ариста.

— Ваше Височество…

Принцесата се изправи и се обърна към присъстващите. Но преди да заговори, сър Елгар също бе скочил на крака.

— Почакайте — обяви той. — Да не казвате, че дори няма да се опитаме да се сражаваме с тях? Просто ще си седим тук и ще чакаме някакъв си приказен рог, който може изобщо да не съществува? Аз казвам да стегнем редиците, да се отправим на север и да ги ударим, преди те да са го сторили!