Читать «Персепликуис» онлайн - страница 36

— Щом са били толкова велики, как ги е надвил Новрон? — предизвика го Елгар.

— Той е бил божи син — семпло отвърна патриархът. — И — поспря за малко, разширявайки усмивката си още повече — е имал помощта на Релакан.

— Божественият меч? — запита скептично сър Бректън.

Патриархът поклати глава.

— Бил е създаден от боговете, но Релакан не е меч. Това е тромпетът на Феррол, Зовът на народите, Сиорд дуа Гилиндора, който Новрон използвал, за да надвие Ериванската нация. Мнозина допускат тази грешка. На старореч думата сиорд означава рог, но това е убягнало на някой невеж преводач, който сметнал, че става дума за меч. Релакан означава реликва или артефакт. Така че Сиорд дуа Гилиндора, Рогът на Гилиндора, станало великата реликва меч — или Релакан, оръжието, с което Новрон се сражавал с елфите.

— Как би могъл този… рог… да надвие цяла армия? — попита сър Бректън.

— Бил изработен от техния бог, Феррол, затова притежавал власт над тях. Дал на Новрон силата да ги надвие.

— И къде се намира този чудотворен тромпет? — заговори Корнелиус ДеЛур. — Само питам, защото при сегашните обстоятелства подобно съкровище може да се окаже от сносна полза.

— Това е големият въпрос. Релакан е изчезнал от векове. Никой не знае какво се е случило с Рога на Гилиндора. Най-вероятно се е намирал в древната столица Персепликуис, преди градът да изчезне.

— Да изчезне? — запита Корнелиус, привеждайки се доколкото му позволяваше благоутробието.

— Да — отвърна патриархът. — Всички записи от онова време разказват как градът изчезнал. Персепликуис бил погълнат, изчезнал — за един ден.

Нилнев затвори очи и заговори напевно:

Дом на Новрон, център сила, столицата се стаила, На три хълма, висок, личен, веч го няма, пад стеничка. На кралица място родно, с флагове зелени, водни, пищни зали фантастични, сбогом вечен, пад стеничка. Наший град Персепликуис сявга дирен, вечно скрит. Копот с кирка и метличка, дирен вечно, пад стеничка. Балът спрян е, градски крах, пролетта умря сред прах. Мрак очи им гъделичка, смърт видя ги, пад стеничка. Древен камък на баира, стари спомени съзира. Нявга център, нявга всичко, веч изгубен, пад стеничка.

— Това ми е познато — изтърси Ейдриън и веднага съжали, тъй като всички очи се насочиха към него. — Просто си спомних, че съм го чувал като малък. Не цялото, само последната част. Играехме на игра, наречена „падни стена“. Не знаехме какво означава. Не мислехме, че изобщо значи нещо. Макар някои от децата да мислеха, че е свързано с хълма Амбертън.

— Свързано е! — намеси се Ариста. — Това е всичко, което е останало от древния Персепликуис.

Ейдриън чу невярващите реакции около масата.

— Вие откъде знаете това? — пожела да узнае сър Муртас. — Учени и приключенци са го издирвали с векове, а една вещ… — той се усети. — Една принцеса просто знае къде е? Какви доказателства имате?