Читать «Персепликуис» онлайн - страница 35

Майкъл Дж. Съливан

— Простете, Ваше Високопреосвещенство — обяви мъжът с гръмък глас и се поклони в изящен поклон, позволил му да демонстрира допълнително великолепието на одеждите си. — Няма достатъчно извинения, които да изразят тъгата ми за невъзможността да пристигна в уреченото време, но уви, бях непоправимо забавен. Надявам се да простите на един немощен старец.

Модина се взираше в него с неразгадаемо изражение. Не каза нищо.

Старецът зачака, пристъпвайки, накланяйки глава на различни страни.

Модина хвърли поглед към Нимбус.

— Патриарх Нилнев — обърна се към него канцлерът, — заемете мястото си, ако обичате.

Патриархът погледна към Нимбус, сетне отново върна взор към Модина. Кимна с любопитно изражение, отиде до празния стол, потраквайки с жезъла при всяка стъпка. Седна.

— Патриарх Нилнев — рече Бректън, — ще разясните ли думите си, с които прекъснахте крал Арманд?

— Цитирах древен текст: „И ето, горските богове ловуват Човека. Смърт не ги сещава, времето не ги разваля. Първородни крале, неоспорими господари, човечеството пред вас трепери.“ — изрече думите благоговейно и поспря, преди да продължи. — Древните текстове ясно говорят за силата на елфите. Толкова много време е отминало, тъй много прах е застлала годините, че човекът е забравил какъв бе светът преди появата на нашия повелител Новрон. Цялата земя, всеки хълм и долина, била тяхно владение. Те били първородните, най-великите обитатели на Елан. Забравили сме, защото чудото на Новрон е сторило подобна амнезия възможна. Преди идването му, елфите са били неуязвими.

— Простете, Ваше Светейшество — заговори сър Елгар, гласът му като мечи рев. — Но това са дрънкотевини. Елфите са немощни като жени и тъпи като добитък.

— Прекосявал ли си Нидвалден, сър Елгар? Някога виждал ли си истински представител на Ериванската империя? Или говориш за онези, които наричаме мир?

— Какво е мир?

— Мир — или каз, както ги наричат калианците — са онези мръсни създания, които доскоро скверняха улиците из Апеладорн. Онези гърчави гнусни абоминации с изострени уши и наклонени очи, в чиито вени тече смес от човешка и елфическа кръв. Те са останките от древен завоюван народ и имат толкова общо с елфите, колкото ти със златната рибка. Елфите и хората не могат да живеят заедно. Провидението е отсъдило те да бъдат непримирими врагове. Смесването на кръвта им представлява афронт към Марибор и Феррол, затова гневът на боговете ги е застигнал. Не бива да се съди за елфите по един мир.

— Добре, схванах. Но все пак не съм срещал живо създание, което да е неуязвимо за острието на меч — каза Елгар.

По масата отекнаха юмруци, останалите рицари заръмжаха одобрително — всички, с изключение на Бректън.

— Древните текстове ни казват, че до появата на Новрон никой елф не е бил убит от човек. Още повече, заради дългия им живот, никой човек не бил виждал елфически труп. Това породило вярванията, че те са безсмъртни богове. „С мека стъпка, шумни като гръм, страховити като мълния, по-велики от звездите, те идват, идват, идват да владеят.“