Читать «Персепликуис» онлайн - страница 35
Майкъл Дж. Съливан
— Простете, Ваше Високопреосвещенство — обяви мъжът с гръмък глас и се поклони в изящен поклон, позволил му да демонстрира допълнително великолепието на одеждите си. — Няма достатъчно извинения, които да изразят тъгата ми за невъзможността да пристигна в уреченото време, но уви, бях непоправимо забавен. Надявам се да простите на един немощен старец.
Модина се взираше в него с неразгадаемо изражение. Не каза нищо.
Старецът зачака, пристъпвайки, накланяйки глава на различни страни.
Модина хвърли поглед към Нимбус.
— Патриарх Нилнев — обърна се към него канцлерът, — заемете мястото си, ако обичате.
Патриархът погледна към Нимбус, сетне отново върна взор към Модина. Кимна с любопитно изражение, отиде до празния стол, потраквайки с жезъла при всяка стъпка. Седна.
— Патриарх Нилнев — рече Бректън, — ще разясните ли думите си, с които прекъснахте крал Арманд?
— Цитирах древен текст:
— Простете, Ваше Светейшество — заговори сър Елгар, гласът му като мечи рев. — Но това са дрънкотевини. Елфите са немощни като жени и тъпи като добитък.
— Прекосявал ли си Нидвалден, сър Елгар? Някога виждал ли си истински представител на Ериванската империя? Или говориш за онези, които наричаме
— Какво е
—
— Добре, схванах. Но все пак не съм срещал живо създание, което да е неуязвимо за острието на меч — каза Елгар.
По масата отекнаха юмруци, останалите рицари заръмжаха одобрително — всички, с изключение на Бректън.
— Древните текстове ни казват, че до появата на Новрон никой елф не е бил убит от човек. Още повече, заради дългия им живот, никой човек не бил виждал елфически труп. Това породило вярванията, че те са безсмъртни богове.