Читать «Персепликуис» онлайн - страница 34

— Защо им е на елфите да нападат и нас, и Гхазел? Защо да воюват на два фронта? — попита сър Елгар.

— Вероятно, защото и двете страни не представляват сериозна заплаха — уведоми ги Бректън. — Според докладите елфическите сили са придружавани от дракони, които изпепеляват всичко по пътя си. Други доклади говорят за не по-малко притеснителни умения, като възможността за контрол над времето и предизвикване на светкавици. Носят се истории за огромни чудовища, под които земята трепери, заравящи се зверове, ослепителни светлини и мъгла която… поглъща хора.

— Това някакви приказки ли са, Бректън? — попита Муртас. — Гиганти, чудовища, мъгли и елфи? Кои са били тези разузнавачи? Дърти бабички?

Думите му накараха Елгар и Гилбърт да се закикотят, а Рудолф се усмихна.

— Бяха добри мъже, сър Муртас, не ви подобава да говорите зле за храбрите покойници.

— Тъгувам за изгубените животи — каза крал Арманд. — Но наистина, Бректън, убиваща хора мъгла? Правите от тях най-големия ни кошмар, като че всяка приказка за чудовище, призрак или дух се заражда в гората отвъд Нидвалден. В крайна сметка това са само елфи. А вие ги карате да звучат като някакви неуязвими богове, които…

Дойдоха без предупреждение, хиляди — ужасни и красиви; долетяха на ослепителни коне, в сияйно златно и лъскаво синьо; дойдоха с дракони и вихри, с гиганти от камък и пръст. Дойдоха и нищо не ги спря. И пак вървят.

Гласът долетя от прага и всички глави се извърнаха към влезлия в залата възрастен мъж. Трудно бе да се посочи кое точно привлече веднага вниманието на Ейдриън, тъй като толкова много неща бяха потресаващи. Косата му започваща доста над олисялото чело, стигаше до коленете му. Бе отминала отсенките на сивото и бялото, изглеждайки почти морава, като загниващ картоф. Устата му бе лишена от устни, очите му нямаха вежди, а страните му бяха сбръчкани. Одеждите му преливаха в пурпурно, златно и червено — стелещи се пищно, докато той крачеше с размахани ръце, подпирайки се на висок жезъл. Яркосините очи неуморимо оглеждаха стаята, без да се спират върху нищо или никого. Брадичката му, изопната от ухилената му отворена уста, разкриваше изненадващо пълен комплект зъби, показани в безмълвно веселие.

Следваха го двама не по-малко привличащи погледа пазачи. Носеха златни нагръдници над ризи на червени, морави и жълти райета с дълги маншети и широки ръкави. Панталоните им бяха в тон, стигащи точно до коляното, откъдето започваха дълги раирани чорапи. Носеха сребърни ширити и пискюли през гърдите си. Лицата им бяха скрити от златни крилати шлемове. Въоръжението им също бе необичайно — дълги алебарди със сложно украсени двойни остриета, които те притискаха плътно към тялото си с една ръка, а с другата ги придържаха, вдигнали я високо напряко гърди.

Телохранителите спряха в съвършен синхрон, удряйки пети със звучно изтракване. Старецът продължи напред, приближавайки се към Модина. Спря пред нея, забивайки жезъла си в пода.