Читать «Персепликуис» онлайн - страница 33

Сър Бректън се изправи и застана пред насъбралите се в дългото си черно наметало, което бе наметнал върху туниката си. Всички очи се насочиха към него — не само заради предстоящите му думи, но защото рицарят бе от онези люде, които привличаха вниманието. Имаше нещо в стойката му. Съумяваше да изглежда по-висок, по-изправен и по-решителен от останалите мъже. Поклони се на императрицата, сетне се обърна към присъстващите.

— Макар никой от разузнавачите да не е успял да преодолее предните вражески отряди, за да докладва за същинската елфическа армия, наученото от нас е достатъчно тревожно. Вярваме, че в полунощ на самия Зимен фестивал Ериванската империя е прекосила река Нидвалден със сила, чиято численост бива определяна да надвишава сто хиляди. Завладели са кралство Дънмор за по-малко от седмица. Гламрендор също. Крал Росуорт, кралица Фреда и целият им антураж са мъртви, вероятно заварени по време на обратния си път от празника.

Глави се завъртяха наляво и надясно, Ейдриън чу повтарянето на думите сто хиляди и по-малко от седмица. Бректън спря само за миг, преди да продължи.

— Елфите са продължили на запад, влизайки без съпротива в Гхент. Изчисленията показват, че са го завладели за осем дни. Не знаем дали е имало борба. Знаем само, че университетът Шеридън е изгорял, а Ерванон е разрушен.

Присъстващите на масата се разшаваха напрегнато, но имаше по-малко приказки.

— След това са нападнали Меленгар — каза им той и при тези му думи няколко глави се насочиха към Олрик. — Дрондил Филдс е оказала героична съпротива, печелейки време за бежанците да се отправят на юг. Крепостта удържала един ден.

— Ден? — възкликна крал Винсънт. Погледна към Олрик, който кимна мрачно. — Как е възможно това?

— Крал Фредрик ще повтори казаното на нас — обърна се императрицата към седналия от лявата ѝ страна монарх.

Кралят се изправи, приглаждайки дрехите си. Бе трътлест и плешив човечец с шкембе, опънало туниката му до пръсване.

— Малко след края на Зимния фестивал — най-много няколко дни да са били — пътници донесоха новини за безредици в Калис. Разказваха истории за Гхазел, които заливали крайбрежието. Нарекоха го Наводнението. Стотици хиляди залели Гур Ем Дал.

— Казвате, че елфите са се съюзили с гоблините? — попита Корнелиус ДеЛур.

Кралят поклати глава.

— Не, не са били воини. Е, може и такива да е имало сред тях, но аз останах с впечатлението, че те също са били бежанци. Калианските военачалници избили много от тях на източното крайбрежие, но гоблините били толкова много, че не могли да ги спрат. След седмица имаше Гхазел на границата с Галеаннон — промъкваха се към Вайлън Хилс. Изгубихме всякаква връзка с Калис — не дойдоха повече бежанци.

Фредрик седна.

— Днес следобед — рече сър Бректън — получихме новини, че кораб на име „Сребърната перка“, отплувал преди пет дни от пристанището си в Килнар, видял Уесбаден да гори. Отвъд капитанът видял и друг димен стълб, за който предположил, че трябва да е Дагастан.