Читать «Персепликуис» онлайн - страница 32

Влязоха още двама мъже. Първия не познаваше, тежък старчок с плешива глава и увиснали бузи. Носеше дълга великолепна одежда със сребърни копчета и копринена риза с жабо. Следваше го по-младо, но и по-дебело негово копие. Него Ейдриън разпозна. Това беше Космос ДеЛур, най-богатият мъж в Аврин, главата на гилдията Черен диамант. Другият мъж трябваше да е баща му, Корнелиус, неофициалният лидер на Делгос.

Останаха два стола.

Няколко разговора протичаха едновременно. Ейдриън се опитваше да ги проследи. Наклонени глави, разбиращи усмивки, коси погледи, мърморене, шептене. Долавяше само откъслечни думи. Най-често дочуваше дискусии за императрицата. Мнозина от присъстващите я бяха виждали само в нощта преди финала на турнира, когато бе направила кратката си, но драматична поява, и сетне, когато ѝ се бяха клели във вярност след бунта. Това щеше да е първата им аудиенция с нея.

Прогърмяха тромпети.

Разговорите спряха, главите се извърнаха и всички се изправиха при влизането на императрицата. Нейно Високопреосвещенство Модина Новронска прекоси сводестия вход, наистина изглеждаща като дъщерята на бог. Носеше черна рокля, бродирана с разноцветни нишки и украсена с диаманти, рубини и сапфири. Шията ѝ красеше яка във формата на калианска лилия. Ръкавите ѝ бяха набрани около китките, на гърдите ѝ си почиваше перлена огърлица. Зад нея се влачеше дълга черна кадифена мантия с имперския герб. Дните на молби за плат пред надути чиновници бяха отдавна отминали.

Жената, която Ейдриън виждаше пред себе си, носеше лицето на Тракия Ууд, но не бе малкото момиче, което беше измъкнал от колнорските боклуци. Вървеше изправена, отметнала рамене и вирнала брадичка. Не погледна никого, нито извъртя главата си предварително — взорът ѝ бе насочен в посоката, в която вървеше. Крачеше бавно, елегантно, в траектория, позволяваща на шлейфа да се изправи.

Ейдриън се усмихна наум, припомняйки си как съдържателката на колнорския публичен дом бе предложила Тракия да поработи при нея. Той ѝ бе отвърнал с пророческите думи: „Нещо ми подсказва, че тя не е проститутка.“

Прислужник откачи мантията от раменете ѝ и постави стола зад нея, но императрицата не седна. Ейдриън забеляза как позата ѝ леко се вдърви, докато тя оглеждаше гостите си. Проследи погледа ѝ, забелязвайки последния празен стол.

Тя се обърна към Нимбус:

— Уведоми ли патриарха за срещата?

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

Тя въздъхна, сетне погледна поданиците си.

— Лордове и дами, простете ми. Няма да почета традициите. Моят канцлер ме уведоми, че се очаква да се придържам към много формалности, но тези неща отнемат време, а това е лукс, който в момента не можем да си позволим.

Бе странно, помисли си Ейдриън, да я види да се обръща към държавни глави тъй спокойно, сякаш бе спретнала детско чаено парти.

— Както повечето от вас вече знаят, Аврин търпи инвазия. Вярваме, че атаката е започнала преди около месец, но не бяхме напълно сигурни. Информацията идва от бягащи на юг бежанци и дванадесет разузнавачески отряда, които пратих на север. Голяма част от тях не се завърнаха. Сър Бректън ще обясни сегашната ситуация…