Читать «Персепликуис» онлайн - страница 31

— Тя беше забележителна жена — обясни Ейдриън.

— Ще ми се да я бях срещнала — рече Ариста, отпускайки се назад.

— Бихте харесали Гуен, тя имаше високо мнение за вас. Тя беше — Ейдриън поспря — уникална.

Бяха се събрали в залата за пиршества — най-голямата зала в двореца. Четирите камини изпълваха помещението с топлина и оранжево-червено сияние. Над всяка огромна камина бяха окачени редици щитове и мечове. Тридесет и два флага с емблемите на всички благороднически родове в Аврин висяха от тавана. Бяха добавени петте, липсвали при предишното посещение на Ейдриън. Ланаклин от Глъстън, Хестъл от Бернум, Екзитър, Пикъринг от Галилин и коронованият сокол на червен фон, принадлежащ на Есендън от Меленгар — всички те бяха заели полагащите им се места.

Масата, на която изчакваха, бе единствената в помещението. Поставена в средата на стаята, тя бе по-дълга от бара в „Розата и бодилът“, по девет стола бяха подредени от двете ѝ страни. В единия ѝ край се издигаше самотно кресло. Това бе същата зала, в която на пиршеството Ейдриън се преструваше на благородник. И сега се чувстваше не на място, защото помещението започваше да се изпълва с останалите поканени — все аристократи.

Познаваше повечето от лицата. Арманд, крал на Олбърн, се настани близо до горния край на масата. Синът му, принц Рудолф, седна от дясната му страна. За да не остане по-назад, Фредрик, крал на Галеаннон, се настани отсреща. Крал Винсънт от Маранон седна през два стола от Фредрик, карайки Ейдриън да се зачуди за евентуални проблеми между граничещите кралства. Не всички бяха крале. Сър Елгар, сър Муртас и сър Гилбърт, както и сър Бректън, носещ златния шарф на новата си маршалска служба, влязоха заедно.

Прислужници започнаха да наливат вино. Незаети бяха още седем места, както и централното такова, където никой не се осмели да седне. Ейдриън отпи от бокала пред себе си и сгримасничи.

— А, да — спомена Ариста. — Не обичаш виното, нали?

Ейдриън постави обратно чашата с все още презрително изражение.

— Вероятно е много добро — каза той. — Просто на мен ми изглежда като развален гроздов сок. Но не бива да се забравя, че съм отраснал с бирата на Армигил.

Старият наставник на Ейдриън, нелепо гърчавият имперски канцлер — Нимбус, влезе заедно с Амилия. Двамата седнаха от двете страни на креслото. Появи се и Дигън Гаунт, който изглеждаше заблуден. Носеше скъп жакет и контешки панталони, както и обуща с катарами. Нищо от изброеното не му отиваше. Ейдриън не можа да потисне асоциацията с пуделчето на херцогинята на Рочел, което тя обличаше в шити му по мярка дрешки. Гаунт три пъти обиколи масата, преди да се спре на стола две места след Моувин и едно от сър Елгар — и двамата изгледани от него с подозрение.