Читать «Персепликуис» онлайн - страница 26

— Аз не съм героят, който спасява кралството и получава момичето. Животът не е такъв — Ейдриън се изсмя горчиво. — Най-сетне ми показа това, друже. Мда. Животът не е приказка. Героите не яздят бели коне, доброто невинаги побеждава. Просто… предполагам съм искал нещата да стоят така. Не мислех, че от това убеждение би произлязло нещо лошо. Нямал съм си и представа, че ти и Гуен ще трябва да платите за това.

— Вината не е твоя — каза му Ройс.

— Повтори го още милион пъти и може да ти повярвам. Само дето това няма да се случи, не е ли така? Вече няма да те има, за да ми го напомняш. Ще се предадеш. Това също ще бъде по моя вина. По дяволите, Ройс. Имаш избор. Зная, че нещата не изглеждат така, зная, че съм глупак, вярващ в измислен свят, където добрини се случват на добрите хора, но зная и следното. Или може да поемеш към мрак и отчаяние, или към добродетел и светлина. От теб зависи.

Ройс рязко вдигна глава и се вгледа в него, на лицето си имаше шокирано изражение. То бавно преля в подозрение.

— Какво има? — попита Ейдриън.

— Как го правиш? — настоя Ройс. За пръв път от влизането си в килията Ейдриън видя стария Ройс — студен, мрачен и ядосан.

— Кое?

— За втори път цитираш Гуен — първия път на моста, а сега това. Същото нещо ми каза и тя веднъж.

— А?

— Разчиташе дланта ми и ми каза, че в живота ми имало разклонение — време на избор. Трябвало да избера дали да поема към мрак и отчаяние или към добродетел и светлина. Каза още, че това щяло да бъде предшествано от мъчително изживяване — смъртта на един от най-обичните ми хора.

— Гуен?

Той кимна.

— Но ти не беше там. Нямаше как да си чул думите ѝ. Бяхме сами в кабинета ѝ в публичния дом. Беше преди година. Помня го, защото онази нощ Ариста дойде в „Розата и бодилът“, а ти лочеше и хленчеше как си бил паразит. Откъде знаеше?

Ейдриън сви рамене.

— Не знаех, но… — по гърба му полазиха тръпки. — Ами ако тя го е сторила? Ако не аз цитирам нея — а тя е цитирала мен?

— Какво?

— Гуен беше ясновидка — каза Ейдриън. — Ами ако е видяла откъслеци от бъдещето ти, както Фан Ирлану в онова тенкинско село? — сега той се взираше невиждащо в стената. — Би могла да ни види на моста и в килията. Знаела е какво ще кажа, знаела е и че няма да ме послушаш. Затова е казала тези неща — вече говореше бързо, всичко изяснило се пред него. — Знаела е, че няма да обърнеш внимание на мен, но нея няма да игнорираш. Ройс, Гуен не иска да умреш. Тя е съгласна с мен. Може да съм грешал в миналото, но не и сега. Този път съм прав и зная че съм прав, защото Гуен е видяла бъдещето и ме подкрепя — облегна се на стената и победоносно сключи ръце зад главата си. — Не можеш да се самоубиеш — рече тържествено, сякаш току-що спечелил някакъв облог. — Не можеш да го сториш, без да я предадеш.