Читать «Персепликуис» онлайн - страница 247

— Биеш се като…

Лорд Ирауондона спря. Дишаше тежко, поглеждайки към Ейдриън притеснено.

Сега Ейдриън атакува.

Остриетата се сблъскаха. Отсечени удари огласиха върха на хълма. Дръжки се сблъскваха една с друга, кръстосвайки се. Отново се носеше жуженето и още удари. Ирауондона блъсна Ейдриън, нарушавайки равновесието му. Ейдриън се олюля и елфическият лорд се усмихна широко. Настъпи, но тогава боецът се извъртя неочаквано и поряза Ирауондона с дългото си острие. Ударът бе чист — острието на Ейдриън се плъзна от врата до крака.

Елфическият лорд отстъпи назад, шокиран. Опипа тялото си с изплашено изражение, а в същото време Ейдриън погледна към оръжието си — никой от двамата не откри кръв. За момент и двамата изглеждаха удивени, сетне Ирауондона отново зае позиция. Вече не правеше показни демонстрации.

Обикаляха се, този път по-внимателни, финтиращи и отстъпващи, търсейки слабост у другия. Ирауондона атакува отново. Остриетата иззвъняха с ужасяващ за ушите звук. Удар след удар металът се срещаше ръб срещу ръб, бръснач срещу бръснач. Дори звуците сами по себе си съумяваха да накарат Ариста да ѝ призлее.

Ейдриън отново падна и отново елфическият лорд замахна, този път по-бързо, принуждавайки боеца да се затъркаля по земята. Ирауондона го последва, но не беше достатъчно бърз. Ейдриън успя да се изправи на крака и улови противника си в крачка. Бе твърде късно за елфическия лорд да се оттегли и късото острие на Ейдриън разсече незащитения прасец на Ирауондона.

— Ха-ха! — изсмя се Ейдриън. — Не си чак толкова бърз! Сега си…

Нямаше кръв.

Двамата отново погледнаха към чистото острие и недокоснатото месо. Ирауондона бавно започна да се усмихва.

— Мили Марибор! — проплака Ариста. — Не отново, моля те, боже, не отново!

— Какво има? — запита Моувин. — Какво не е наред?

— Ейдриън не може да го нарани. Не разбирам. Да не сме направили грешка, посочвайки него за представител?

Елфическият лорд, ухилен самоуверено, атакува отново, този път по-открито. Ейдриън отскочи и контраатакува, ударът му намери врата на противника. Дългото острие се плъзна нагоре по гърлото. Главата на Ирауондона отскочи нагоре, но острието за пореден път не го нарани.

Елфът се изсмя.

— Аз съм бог — каза той, започвайки да атакува без страх.

— Не! — изкрещя Ариста, оглеждайки останалите отчаяно сред започналите да изпълват очите ѝ сълзи. — Божичко, Ройс, направи нещо! Спаси го! Моля те, трябва да го спасиш!

* * *

Ройс погледна към Ейдриън, който отстъпваше изпод сипещите се като градушка удари на Ирауондона. Елфическият владетел не го оставяше да си поеме дъх. Ейдриън можеше единствено да отскача или да посреща ударите. Нямаше да издържи още дълго.

Изтегли Алвърстоун от ножницата. Не бе имало нещо, което острието да не пререже. Ейдриън дори го бе използвал, за да ослепи гиларабрина, който трябваше да бъде неуязвим за всички оръжия, освен онова, носещо името му.