Читать «Персепликуис» онлайн - страница 249

Тя се изправи и изкрещя:

— Ройс! Не се бий. Дай ми малко време и определи Ейдриън за свой представител.

Тя отново коленичи, за да се погрижи за раните му.

— Ариста, не мога — Ейдриън лежеше по гръб, гърдите му се повдигаха тежко, от него течеше кръв.

— Можеш — каза Майрън, откъсвайки още бинтове.

— Не, не мога…

— Не разбираш — прекъсна го монахът. — Не говоря от вяра в теб, а следвайки фактите. Ти си тешлорски рицар. Тешилор е бил най-добрият воин в света и водач на племето Инстария. Ирауондона е от племето на ловците, не знае как да се бие.

— Повярвай ми, знае.

— Не и като теб.

— Добре, но пропускаш да отбележиш, че не мога да се движа. Ребрата ми са счупени. Дори не мога да се изправя.

— Остави това на мен — каза му Ариста и започна да напява.

* * *

Ирауондона размени няколко реплики на елфически с Моуиндули, докато Ройс бавно отстъпваше от тях, отдръпвайки се надолу по склона.

— Просто го убий! — настоя Моуиндули, докато телохранителите му му помагаха да изправи стола.

Ройс спря отстъплението си и приклекна, впивайки крака в снега, усещайки тежестта на Алвърстоун в ръката си. Бе чул какво изкрещя Ариста и погледна към мястото, където лежеше Ейдриън. Приятелят му изглеждаше зле, но принцесата изпадаше в един от нейните трансове.

— Ела тук, принце — подигра се Ирауондона, крачейки към него. Ройс се изненада, че елфът може да говори апелански. — Наш ред е да потанцуваме — той размаха алебардата, завъртайки я отново, както когато се бе сражавал с Ейдриън.

Ройс още веднъж погледна към Ариста, сетне захвърли Алвърстоун.

Ирауондона се усмихна.

— Значи ще улесниш нещата?

— Не точно — отговори Ройс. — Просто не искам да те нараня по невнимание.

— Не мисля, че разбираш как стават нещата, принце.

— Напротив, смятам, че ти си обърканият.

— Просто го убий, идиот такъв! — нареди Моуиндули.

Ирауондона се втурна надолу по склона и замахна. Ройс избегна удара, отстъпвайки още назад.

— Бърз си — каза му Ирауондона. — Но все пак си потомък на един от нас.

Елфическият лорд завъртя оръжието си и пристъпи напред. Атакува и при всеки замах Ройс отстъпваше все по-надолу по източния склон на хълма, наближавайки мястото, където Ариста беше убила двама серети.

— Спри да бягаш, принце, приеми съдбата си. Приключихме с управлението на човеците. Бих предпочел аз да нося короната, разбира се, но дори и един Миралийт е за предпочитане пред смесената кръв. Време е човечеството да напусне Елан!

— И тогава всички ще заживеете щастливо?

— Наистина ще бъде така. Светът отново ще бъде както преди. Ще унищожим гоблините и тогава отново ще бъдем само ние и джуджетата, и евентуално… само ние. Ериван отново ще владее Елан. Когато този ден настъпи, Феррол отново ще крачи сред нас.

— Наистина ли смяташ, че Моуиндули ще удържи на думата си? Мрази вашия вид повече, отколкото нас. Вашият народ го предаде. Вие го убедихте да убие баща си. Иска да стане ваш крал, за да отмъсти на онези, които са го наранили най-много.

— Лъжеш.