Читать «Персепликуис» онлайн - страница 248

На ринга Ирауондона замахна силно над главата си. Ейдриън вдигна оръжието си, за да отрази удара — дългото острие го порази. С оглушително пращене дръжката се счупи на две. Острието продължи, намирайки гърдите му. Бронята не му позволи да проникне, но Ройс чу пропукване и Ейдриън извика. Но успя да препъне Ирауондона на земята. Дишаше тежко, лицето му бе сгърчено от болка. Изплю кръв и се олюля.

— Съжалявам, Ариста — толкова съжалявам.

— Сбогувай се с представителя си, Гаунт — обяви Моуиндули. — Сега аз ще стана крал, както и трябваше да бъде.

Ройс се втурна към стария елф.

Моуиндули изглеждаше развеселен за миг, сетне шокиран. Телохранителите му пристъпиха напред, но в последния миг Ройс отскочи настрани и се гмурна към Моуиндули. Заби кинжала в гръдта на стареца. Столът се преобърна, двамата паднаха в снега.

Моуиндули не беше наранен.

— Благословията на Феррол е връз мен, глупако! Не можеш да ме нараниш — но нищо подобно не закриля теб!

Махна с ръка и огнен стълб погълна Ройс, пламъците скрили тялото му.

— Ройс! — изкрещя Ариста. Вдигна ръце да спре заклинанието, но преди да го стори, крадецът пристъпи от пламъците.

Всички застинаха.

Дори Ирауондона спря.

Когато огънят утихна, Ройс остана невредим.

— Не може да бъде — каза Моуиндули.

Тогава очите на стария елф се разшириха.

— Ирауондона! — изкрещя той. — Остави го! Убий ето този! Убий Ройс Мелбърн!

Елфическият лорд изглеждаше объркан, поглеждайки обратно към Ейдриън, който се бе срутил на колене и се мъчеше да си поеме въздух, ръцете и краката му покрити с кръв.

— Гаунт не е наследникът, Ейдриън е безполезен — викна Моуиндули. — Този е. Ройс Мелбърн е Наследникът на Новрон. Убий го. Убий го веднага!

Ройс изглеждаше не по-малко смаян от останалите.

Ирауондона остави Ейдриън и закрачи към Ройс и Моуиндули.

— Майрън! Майрън! — изкрещя Ариста. — Вода — бинтове — веднага!

Принцесата влетя на ринга и обви ръце около Ейдриън, помагайки му да легне.

— Ройс? — запита Ейдриън. — Ройс е наследникът?

— Да! — каза му Ариста, поливайки раните му с вода и пристягайки ги с превръзки. — Как не съм се сетила по-рано? Аркадиус неслучайно ви е събрал. Някак е знаел. Събрал е закрилник и наследник. Есрахаддон също трябва да е знаел. Гаунт е бил просто диверсия. Когато ме молеше да помогна за намирането на наследника, не каза да помогна да намери Дигън Гаунт, а просто наследника! Заради него успяхме да достигнем рога. Есрахаддон е знаел, че само истинският наследник може да премине покрай гиларабрина. През цялото досегашно време наследникът и пазителят са били заедно.

— Но защо Есрахаддон не ни е казал?

— За да го закриля. Затова отведе всички към Гаунт. Ройс може ли да победи Ирауондона?

Ейдриън поклати глава.

— Никакъв шанс.

— Тогава трябва да побързаме. Все още ти предстои битка.

— Но аз не мога да го нараня.

— Само защото истинският наследник не те избра за свой представител. Щом Ройс го стори, ще можеш. Ще трябва да се биеш и този път трябва да победиш.