Читать «Персепликуис» онлайн - страница 246

Ейдриън изчакваше неловко в центъра, сякаш несигурен дали битката е започнала. Ирауондона обикаляше из кръга, въртейки оръжие, премятайки го през рамене, под ръката и около кръста, усмихвайки се на тълпата. Хвърли алебардата си над главата, където тя се завъртя с такава сила, че издаде звука на летящи птици. Улови я отново и се изсмя.

— Колко е добър? — Ариста запита Моувин. — Можеш ли да определиш по движенията му?

— О, добър е.

— Колко? Бил си се с Ейдриън. Той може ли да го надвие?

— Наистина е много добър.

— Спри да повтаряш това и отговори на проклетия въпрос!

— Не зная — призна Моувин. — Мога да кажа само, че той е много бърз, май по-бърз от Ейдриън.

— А за какво е цялото това въртене?

— Без причина. Просто се опитва да сплаши противника си.

— С мен сработва.

Ейдриън стоеше неподвижен, изчаквайки.

Ирауондона продължи да върти копието в ръце.

— Трябва да те поздравя, че поне знаеш как да държиш уле-давар — каза му елфическият лорд.

— Да, но не зная как да го въртя така показно — отвърна Ейдриън. — Това помага ли? Или само си изморяваш мускулите?

Ирауондона преодоля разстоянието между тях с шеметна скорост и замахна към Ейдриън. Един удар надолу и настрани с горното острие и един нагоре с долното. Ейдриън отскочи от първия удар и блокира втория със замах в последния миг.

— Това беше добро — прошепна Моувин. — Аз вече щях да съм мъртъв.

— Още при първия удар? — попита принцесата.

— Да, противно на общоприетото мнение, дуелите не продължават дълго, най-много няколко минути. Гледах краката му и това ме заблуди — много е добър.

Ирауондона нанесе промушващ удар — Ейдриън отби острието настрана. Нов и още един замах. Всеки път боецът посрещаше удара.

— Много добре — каза Ирауондона. — Сега да видим колко си добър наистина.

Елфът удари дръжката на копието си, карайки остриетата да затреперят. Атакува отново, този път прекалено бързо за очите на Ариста. Ейдриън блокира, но тогава Ирауондона замахна.

— Клекни! — изкрещя Моувин. — О, не!

Ейдриън наистина приклекна, забивайки долното острие в снега. Първият удар на елфа премина над главата му, но сетне полетя вторият. Но преди да бъде достигнат, Ейдриън се отблъсна от забитото си копие, плъзгайки се на колене по снега, което остави Ирауондона да удря земята.

Противниците спряха, дишайки тежко.

— Еха — отбеляза Моувин. — Това наистина го биваше.

— Не се движиш като човек — каза Ирауондона.

— А ти се биеш изненадващо добре за говорещ бридийт.

Реакцията върху лицето на Ирауондона бе моментална. Щастливата му усмивка изчезна.

Ариста погледна към Майрън.

— Не познавам тази дума — отговори монахът.

— Не бих и очаквал — каза Ройс. — Аз го научих на нея.

Ирауондона замахна отново. Движеше се с ослепяваща бързина, хвърляйки се напред с проблеснали на слънцето двойни остриета, движението им проследимо единствено от потоците светлина, които оставяха. Чуваше се как разсичат въздуха.

Ейдриън отскочи назад, изглеждайки не наясно как да се справи с металната вихрушка. Отбягваше отново и отново, докато остриетата профучаваха близо до краката и главата му. Елфът го изтласкваше към стената. Веднъж притиснал го, той замахна с долното острие, нанасяйки разсичащ удар към гърдите на противника си. С ловко завъртане Ейдриън се отдели от ръба и удари Ирауондона с лакът, същевременно препъвайки го с оръжието си. Елфическият лорд бързо скочи на крака с шокирано изражение.