Читать «Персепликуис» онлайн - страница 244

Той поспря, сякаш слушайки, сетне кимна.

— Какво каза той? — запита принцесата.

Мъртън сепнато я погледна.

— О? Каквото казва винаги.

Ариста изчакваше, но той не обясни.

Барабаните забиха по-силно, в по-отсечен ритъм. Небето започна да просветлява, наскоро завърналите се на север птици започнаха да пеят. Лицата на човеци и елфи станаха още по-сериозни при появата на жреца на Феррол, кадящ агар. Той тихо запя на елфически.

Гаунт допря ръка до гърдите си, потърка ризата и прошепна нещо. Ариста потръпна, а Ейдриън тихо просъска. Дигън си отдръпна ръката. Принцесата погледна към Моуиндули и заподозря, че бедата е сторена. Старият елф присви очи към опонента си.

Моуиндули се изправи и закрачи към Гаунт. Погледна към хоризонта на изток.

— Не остава много — рече той. — Просто исках да ти пожелая късмет.

Някогашният патриарх протегна ръка. Гаунт я погледна колебливо, но също протегна своята. Моуиндули ловко и бързо разкъса яката на опонента си, разкривайки висящия на врата му медальон. Дигън се олюля назад, Ейдриън и Ройс бързо го отдръпнаха. Моуиндули се усмихна презрително, сетне погледна към Ариста, после към Ейдриън, накрая към Майрън. Оглеждаше се припряно, нервно.

— Почти е време — напомни му Ройс. — Как ли ще се справиш, когато магията ти е безполезна?

Моуиндули се усмихна и започна да се смее през зъби.

— Муер вир ааран дулйер! — внезапно изкрещя той. Всички елфи се обърнаха към него. Всички останали погледнаха към Майрън.

— Използва Правото на представител — рече монахът.

— Какво означава това? — запита Ройс.

— Означава, че кара друг да се бие вместо него.

— Може ли да прави това? — попита принцесата.

— Да — отвърна Майрън. — Спомнете си изписаното върху рога:

Някой — друг щом предизвика, дланта Феррол разпростира, щитва претендент, бранител, ала взаимна смърт не спира.

— Ако представителят спечели, Моуиндули ще стане крал.

— Биринит кон дулйер бен лар Ирауондона! — викна Моуиндули и сред елфите се понесе високо мърморене, докато се обръщаха към елфическия водач.

— По дяволите — каза Ейдриън. — Трябваше да избере големия. Убеден съм, че той знае да се бие.

Лорд Ирауондона пристъпи напред в сияйната си броня. Каза нещо, което никой от тях не чу. Моуиндули отвърна с кимване и Ирауондона издигна ръце, изкрещявайки:

— Дуйлер е финис дан искабарет бен Моуиндули!

— Току-що прие — докладва Майрън.

Гаунт, който клатеше глава, изригна:

— Няма да се бия с него. Трябваше да се бия със старчето, не с тоя.

— Майрън — Ариста завъртя монаха към себе си. — Гаунт може ли да стори същото? Може ли да си избере представител?

— Да. Така смятам. Би било логично, тъй като цялото предизвикателство е изградено върху идеята за равностоен бой.

Тя гледаше как лорд Ирауондона маха наметалото си. Елфът изглеждаше заплашително дори и от другия край на полето.

— Ейдриън е единственият, който има шанс да победи. Определи него за свой представител. Майрън, кажи на Гаунт думите.

— Не бяха на рога.

— Току-що го чу — напомни му Ройс. — Просто повтори думите на Моуиндули — и бързичко.