Читать «Персепликуис» онлайн - страница 228

Елфът изгледа императрицата за един продължителен момент, сетне слезе от коня. Движенията му бяха плавни като коприна, развяваща се на вятъра. Амилия си помисли, че изражението му е изпълнено с презрение, но все пак си нямаше представа от елфи.

— Какво си казахте? — попита Модина.

— Той се представи като лорд Ирауондона от племето Асендуайр. Каза, че гиларабринът чул твърдението ви и дошъл да попита дали наистина сте дъщеря на Новрон. Аз му отговорих утвърдително.

— Ви еуриан Новрон ун Персефона, ки мор гиерниан фи хайликор Гилиндора дур Авемпарта сен юоури? Ули Вермар фи вериден вес уиреа! Вес Феррол бориетен.

— Казва, ако сте дъщеря на Новрон и Персефона, защо не сте занесли рога за предизвикателството при Авемпарта? Казва, че Ули Вермар приключил преди известно време и с неуспеха си да представите рога сте в немилост пред Феррол.

— Ви хилин джес линеиа хес филлари фи иш тилор балиан. Сейн лори ес риниор ахит естон.

— Казва, че това ги освобождава от всички договорености и задължения да ви се подчиняват.

— Кажи му, че в момента рогът пътува насам.

Нимбус заговори на мелодичния език и елфическият лорд му отвърна.

— Настоява да го представите незабавно.

Нимбус отново заговори. Елфът се извърна да се консултира с един от ездачите.

— Обясних им, че се намира в древния град Персепликуис и че скоро ще бъде тук. Надявам се не съм престъпил…

Модина взе лицето му с две ръце и го целуна по устата.

— Обичам те, Нимбус.

Канцлерът изглеждаше смаян. Отстъпвайки назад, провери дали перуката му не се е разместила.

— Връща се — предупреди ги Амилия.

Нимбус пак влезе в ролята на посредник. Изглежда имаше някакъв малък спор, елфическият лорд погледна към момичетата, седящи на пода, сетне кимна. Покачи се обратно на коня си и напусна двора, следван от останалите.

— Какво? — попита Модина.

— Решиха да не чакат и да тръгнат към Персепликуис, за да пресрещнат рога. Ако казвате истината, ще проведат церемонията там. Ако лъжете, Ирауондона ще предяви правото си на власт. Предполагам това ще означава продължаването на похода им за елиминация на човечеството. Във всеки случай трябва да идете с тях.

— Кога?

— Разполагате с достатъчно време да грабнете няколко дрехи, ако не греша. Опитах се да преговарям за малка свита, но отказаха. Но успях да получа разрешение за присъствието на момичетата. Али заслужава да посрещне баща си, а Мърси ще я утеши в противен случай. Казах му, че са ваши дъщери.

— Благодаря ти, Нимбус, нищо чудно да си спасил живота на всички ни.

— Страхувам се, че това може да представлява само отлагане на екзекуцията.

— Не и ако Ариста успее, а всеки подарен ден е още един ден надежда.

* * *

Майнс се изкатери навън от Бърлогата, вдигайки качулка над прозяващо лице. Останалите го бяха сритали да става, тъй като беше негов ред да провери конете. Правилото в групата им беше, че само работещите ядяха. Правилото бе просто, с малко възможности за интерпретация, но студът на ранната ледовита сутрин, когато си се увил в топли одеяла, улесняваше забравянето дори на най-простите правила. Най-накрая бе отстъпил, знаейки, че само щяха да го ритат по-силно.