Читать «Персепликуис» онлайн - страница 225

— Вече не — припомни му тя.

— Заслужавахте си го.

Той се вкопчи в перилата и се взря надолу към корпуса.

Майрън остави въжето на Гаунт и се заслуша.

— Аз съм последният от клана Дерин — единственият избягал — беглец извън закона, защото избрах да бъда свободен. Преследваха ме с години. Станах добър в изчезването. Открихте това, нали?

— Видът ви унижаваше и избиваше моя. Не правите нищо, освен ако в това няма лична изгода — а наричате нас алчни! Чувал съм приказките ви за злите джуджета, които отвличали, убивали и затваряли в тъмници, но всичко това са ваши дела. Защо му е на джудже да отвлича принцеса или когото и да било? Използвате ни за оправдание на собствените си грехове.

— На всеки няколко години рицари нахлуваха в гетата и ги опожаряваха. Така наречените закрилници на правдата идваха посред нощ и подпалваха мизерните ни колиби — и все през зимата.

Той отново се обърна с лице към нея.

— Но вие — Магнус въздъхна, очите му изгубиха пламенността си, наместо това замъглявайки се с удивление и умора. — Вие рискувахте живота си, за да спасите моя. В това няма смисъл.

Джуджето приседна, изглеждайки изтощено.

— Мразех ви толкова дълго, а сега вие правите това.

Той отпусна лице в длани и започна да се поклаща.

— Може би — рече Майрън, приближавайки се до джуджето и полагайки ръка на гърба му — Магнус наистина е умрял.

Джуджето повдигна глава и се намръщи.

— Може би трябва да го оставиш да умре — допълни монахът. — Нека омразата, страхът и гневът да умрат заедно с него. Това е шанс да започнеш отначало. Принцесата ти даде нов живот. Можеш да го изживееш по избран от теб начин, започвайки още от този миг.

Веждите на джуджето се отпуснаха.

— Страшно е, нали? — рече Майрън. — Да си представиш различен живот? Аз също бях изплашен, но е възможно.

— Той е прав — каза Ариста. — Това би могло да е ново начало.

— Зависи — отвърна Магнус. — Сега ще разберем.

Джуджето се изправи.

— Ройс! — викна то. — Слез за малко.

Крадецът изглеждаше раздразнен, но сграбчи едно въже и се спусна, стъпвайки леко на палубата.

— Какво има? Не мога да оставя Моувин горе сам, а и така не се чувствам достатъчно добре.

Магнус му подаде Алвърстоун.

— Вземи си го.

Ройс присви очи.

— Мислех, че ти го искаш.

— Вземи го. Може да ти потрябва — и то по-скоро, отколкото мислиш.

Ройс подозрително взе оръжието.

— Какво става?

Магнус погледна към Ариста, към Майрън и накрая към Гаунт, който най-накрая пристегна кливера и се приближи.

— Преди да напуснем Акуеста, сключих сделка с патриарха.

— Какъв тип сделка? — попита Ройс.

— Трябваше да убия Дигън, след като намерим рога, но преди да напуснем пещерите. Бях нает да го убия и да занеса рога на Негова Милост.