Читать «Персепликуис» онлайн - страница 219

— Гаунт, Майрън, Ариста, слезте от кораба — каза им той, докато двамата с Моувин заемаха позиция, за да отблъснат гоблините. Графът размаха острие във въздуха, за да се подготви и Ейдриън видя, че Пикъринг не е в блестяща форма. Наранената ръка ограничаваше движенията му.

Майрън отстъпи, но Ариста и Гаунт отказаха.

— Не — каза Гаунт. — Дай ми големия си меч.

— Знаеш ли как да се биеш?

— Ха! Аз бях водач на националистическата армия, забрави ли?

Ейдриън се хвърли напред, но това беше финт, продължил с извъртането му наляво. Един от гоблините се подмами и атакува. Бе на точното място, когато Ейдриън се обърна с мечовете си. Две остриета прекратиха гоблиновия живот. Боецът демонстративно изтегли остриетата си и изрева към останалите, карайки ги да се поколебаят. Възползвайки се от това, Ейдриън плъзна с крак сачела на убития гоблин назад към Гаунт. Изрева отново, сритвайки и щита.

— Галенти! — чу да казва някой от гоблините. Останалите моментално зацвърчаха.

— Да! — каза той на тенкински. — Махайте се от кораба ми или всички ще умрете!

Ариста и Моувин го погледнаха изненадано. И от двете страни никой не помръдна — с изключение на Гаунт, който вдигаше щита и меча.

— Познат си ти, но ние не се маха. Кораб наш, за малко дали назаем, но пак взели. Ти маха се. Вече не бие се с нас. Аз — Драш от Клун — също се бил на арена. Всички се били — гоблинът посочи към мъртвите. — Не те. Те млади риби, не акули — посочи към Гаунт, Майрън и Ариста. — Млади риби и разплод. Като онези, кои намерили тук — също млада риба — вкусна. Ти не иска бие се. Махнеш се.

Ейдриън удари мечовете си един в друг и те иззвънтяха. Вдигна ги кръстосани високо над главата си и прониза с поглед вожда, карайки гоблините да отстъпят назад.

— Виждал си ме на арената — каза Ейдриън. — Познаваш тези мечове. Идвам от стария град, където никакви барабани на Гхазел не бият — нито тръбят рогове. Всички са мъртви. Аз го направих — посочи зад себе си. — Ние го направихме. Веднага ще се махнете от кораба ми.

Главатарят се поколеба и Ейдриън разгада замисъла твърде късно. Очите на противника му се преместиха върху нещо зад Ейдриън. В този миг осъзна грешката си. Бе оставил на съкрушителя достатъчно време да заеме позиция. Липсващият Гхазел, асасинът, беше зад него. Не, помисли си, не зад него. Съкрушителят нямаше да убие вожда на клана. Щеше да нападне обердаза, шамана — Ариста!

Иззад него тя изпищя.

Ейдриън се извъртя, знаейки предварително, че е закъснял. Отровното острие вече щеше да е пронизало гърба ѝ. Подобно на Есрахаддон, Ариста беше беззащитна пред нанесен ѝ внезапно удар. Щом се извъртя, гоблиновият вожд атакува. Планът беше добър. Тримата стрелци се бяха прицелили в него и запратиха стрелите в мига, в който чуха Ариста да изпищява. Три стрели профучаха и се забиха в гърба на Ейдриън — приглушени удари. Две попаднаха между раменете, а една близо до бъбреците, но болка нямаше. Извръщайки се отново, видя стрелите да лежат на палубата, върховете им бяха подбити.