Читать «Персепликуис» онлайн - страница 218

— Би трябвало.

— Би трябвало?

Ройс му се ухили зловещо.

— Ако не беше, отдавна да сме мъртви — изтъкна принцесата.

— Чу я — рече му Ройс.

Обувките им жвакаха из кръвта. Бавно заобиколиха звяра, който остана тих и застинал — като се изключи шаващата опашка.

— Смятам, че е избил всички — обяви Ейдриън. — Гхазел винаги извличат мъртвите си.

— Ще ми се да имах бучка захар или нещо подобно, което да му дам — каза Ройс, гледайки към гиларабрина със симпатия. — Добро момче.

* * *

Стигнаха до морето по-бързо, отколкото Ейдриън бе очаквал. Поеха по много по-пряк път, без да е нужно да отбягват гоблините, а и връщанията винаги изглеждаха по-кратки. Никой не спираше, за да се взира в града. Никой нямаше желание да изследва. Нозете им вече не биваха сковавани от неизвестното. Отрядът бе изпълнен с чувство на неотложност, което ги тласкаше напред.

Въпреки продължителните езикови уроци на Майрън, Ройс не бе в състояние да убеди Гили да напусне града. Гиларабринът отказваше да премине лъвовете и Ройс бе принуден да изостави новооткрития си домашен любимец. Изпрати го обратно в Подземието на дните, но не спомена защо.

— Погледнете само! — възкликна Ейдриън, когато пред очите им отново изникна „Предвестник“. Корабът се намираше на същото място, където го бяха оставили, ала не и в същия вид. Издигаше се нова мачта, красиво платно се бе разстлало под реята. По корпуса се виждаха новите дъски, части от каютата също бяха подновени. — Уайът и Елдън не са си губили времето.

— Удивително! — каза Магнус, видимо впечатлен. — И то само двамата.

— Което с Елдън прави по-скоро трима и половина — поправи го Ейдриън.

— И погледнете — продължи джуджето, притичвайки напред към мястото, където редица дъски се издигаха над потопени бъчви и бяха свързани с въжета. — Построили са дори подвижен мост. Отлична изработка, особено като се вземат предвид обстоятелствата.

Магнус първи се качи на борда, следван от Моувин. Ейдриън и Ариста бяха след тях, а Ройс остана на брега, оглеждайки полюшващия се кораб с мрачен поглед.

— Уайът, Елдън? — викна Ейдриън.

Корабът беше в отлична форма. Мачтата, перилата и кормилото бяха прясно боядисани, палубата бе изтъркана.

— Откъде са взели боя? — попита Ариста.

Ейдриън бе отметнал назад глава.

— Все още съм впечатлен от тази мачта. Дори и с Елдън, как са я поставили?

Като не ги откриха на палубата, те се отправиха към каютата. В безвременния свят под земята бе възможно да са заспали. Магнус първи пристъпи през вратата и спря рязко, издавайки странен звук, наподобяващ оригване.

— Магнус? — попита Моувин.

Джуджето не отговори. То се строполи, когато над половин дузина гоблини изскочиха от каютата, крещейки и стрелвайки се като раци. Моувин отстъпи, същевременно изтегляйки меча си, отсичайки главата на гоблин с едновременното си движение. Ейдриън блъсна Ариста зад себе си и застана до Моувин, приближил се към него.

Петима гоблини се приближаваха към тях, въоръжени със закривените си остриета и малки кръгли щитове, украсени с изрисувани на ръка триъгълници, кости и пера. Приближиха се в редица, съскайки. Още четирима изскочиха иззад каютата. Трима имаха лъкове, а четвъртият, много по-дребен от останалите, бе украсен с множество разноцветни пера. Той танцуваше и напяваше. Един липсваше. Ейдриън бе сигурен, че видя и друг да напуска каютата. Не беше боец, нито обердаза.