Читать «Персепликуис» онлайн - страница 217

Ейдриън излезе от гробницата най-накрая. В последните отблясъци от светлината на Ариста зърна нещо малко да лежи на пода. Вдигна го и го мушна в раницата си, сетне изтича напред, догонвайки останалите.

По времето, когато Ройс ги поведе по тунела, прахта се беше уталожила. Вече не представляваше коридор, а проход, извикващ асоциации с делото на гигантски заек. Беше кръгъл и поне петдесет фута широк. Стените бяха от скала и камък, слепени под тежестта и натиска. Известно разстояние проходът беше равен, сетне имаше нанагорнище. Нямаше и следа от гиларабрина, но дочуха познатите барабани.

— Гхазел — колко мило — мрачно каза Ейдриън. — Изчакали са.

Тунелът приключваше в огромния коридор с брони и украсени стени, по който бяха преминали на идване. Беше достатъчно голям за гиларабрина, от когото нямаше и следа.

— Къде е домашният ти любимец, Ройс?

Той сви рамене.

— Може би трябва да му взема каишка.

— Ти какво му каза да направи? — попита Моувин.

— Това е въпросът… не зная точно. Надявам се да съм му казал да разчисти пътя от отломките и площада от гоблините, но кой знае какво съм изрекъл? Може да съм му заръчал да разчисти света от благоприличие и стражници.

Магнус и Моувин се изкикотиха. Дори Ейдриън се усмихна. Тогава Майрън заговори.

— Не се шегува. Всъщност точно това каза първия път, когато ми повтори фразата. И то ако аз съм разбрал правилно.

Писъци и викове долетяха до празния коридор. Ейдриън и Моувин изтеглиха оръжия. Изчакаха за момент, но последва тишина.

Ройс сви рамене и ги поведе напред, неизменно крачейки на няколко фута пред останалите. Главата му се извърташе. Винаги бе напомнял на Ейдриън на катерица с наострени уши. Крадецът имаше същото припряно-нервно поведение.

Минаха покрай вратата на тронната зала, украсеният вход все още бе затворен. Ройс спря, вдигайки ръка и накланяйки глава. Останалите също го чуха. Рог, барабани, викове, писъци — всичко това долиташе някъде пред тях — слабо и приглушено.

— Кръв — вметна Ройс, посочвайки напред.

С приближаването на Ариста можаха да видят голямо петно на отсрещната стена, което все още капеше. Дузина стрели бяха пръснати наоколо, наподобяващи разпилени след буря клонки.

В края на коридора се издигаше нов гиларабринов тунел. През него нахлуваше свеж въздух. Пътниците поеха нагоре. Когато достигнаха края, Ройс им даде знак да изчакат и подаде глава, преди да им помаха, че могат да излизат. Излязоха на площада между Цензариума и каквото Ариста беше оставила от Тешлорската зала. В средата, където преди се издигаше фонтана, стоеше гиларабринът, натопил лапи в плитко езерце кръв, мързеливо поклащайки опашка, мляскаво припляскваща в земята. Камари мъртви гоблини бяха отрупали площада, оформяйки купчини, които се издигаха като мрачни преспи отвъд светлината на Ариста. Мечове, лъкове, украшения за глава, ноктести ръце и глави се валяха по земята в страховит натюрморт.

— Трябва да има стотици тела — прошепна Моувин.

— И това са онези, които не е изяло — добави Магнус.

— Безопасно ли е? — обърна се Ейдриън към партньора си, поглеждайки към гиларабрина.