Читать «Персепликуис» онлайн - страница 216

— Къде е то? — попита Ейдриън, без да се обръща към някого конкретно.

— Кое къде е? — рече Моувин.

— Създанието, вече не е в ъгъла.

— Не е? — страхливо запита Гаунт. — Изяло го е!

— Не мисля така — отвърна Ейдриън и като хвана Ариста за ръката, поведе ги през залата. По средата на пътя навлязоха в прах. Облак обгръщаше вратата като мъгла. Звуците на стържене и трошене станаха по-силни.

В другия край на залата откриха, че вратата към стаята със свитъците липсва — заедно с голяма част от стената. Самата стая също бе разрушена. Отсрещната стена бе срутена, камъните бяха пръснати по пода. На мястото на коридора към срутеното стълбище сега имаше огромен тунел, от който долитаха звуците — в добавка с облаците прах.

Откриха Ройс да седи на раницата си с изпънати крака, опрял гръб в стената.

— Чудех се колко ще отнеме — поздрави ги той.

Ейдриън го погледна за миг, сетне понечи да тръгне по тунела.

— Не отивай там — предупреди го Ройс. — Онова нещо не внимава къде изхвърля камъните.

— Брадата на Марибор! — възкликна Ейдриън, започвайки да се смее.

— Дром! — промърмори Магнус.

— Помислихме, че гоблините си пробиват тунел — каза Моувин, размахал ръка пред лицето си в напразен опит да разчисти въздуха.

— Убеден съм, че ще го сторят — отговори Ройс.

— Точно така! — рече Моувин. — В гробницата има щитове. Трябва…

— Не бих му мислил — каза му крадецът. — Казах на Гили да се оправи и с тях.

Смехът на Ейдриън извика усмивка на устните на Ройс.

— Дали няма да се изненадат, когато видят какво изпълзява? — изкикоти се крадецът.

— Ще излезем? — шокирано рече Ариста.

— Неотклонна вероятност — кимна Ройс. — Отне ми малко време да оформя правилните фрази, но щом успях, нашият Гили потъна като нож в тлъстичък гръб.

— Гили? — запита през смях Ейдриън.

— Един питомник трябва да си има име. По-късно ще го науча на донеси и претърколи се, но засега копай и дръж ще свършат работа.

Нов силен трясък разтърси пода и отрони прах от тавана, карайки ги да потръпнат. От тунела излезе гъст облак.

— Като прави така ми се разклащат зъбите — рече Ройс. — Изчакайте тук, ще проверя докъде е стигнал.

Крадецът се изправи, уви шал около лицето си и потъна в тъмния коридор. Земята продължи да потръпва, звукът бе ужасяващ, сякаш боговете воюваха в съседната стая.

— Как се провира през коридора? — попита Майрън.

— Убеден съм, че си проправя нов — отговори Магнус.

— По-добре да се приготвим — каза им Ройс, когато се появи отново. — Гили е влязъл в ритъм, така че не остава много време.

Събраха багажа и се върнаха в гробницата, където Ариста прибра рога в раницата си. Затвориха отново ковчега на Новрон и Гаунт, Магнус и Моувин си взеха някои дребни съкровища, които обявиха за сувенири. Ройс, за голяма изненада на Ейдриън, не докосна нищо, даже шепа златни монети не взе. Просто изчакваше останалите. Взеха си последно сбогом с Олрик и поеха по тунела.