Читать «Персепликуис» онлайн - страница 205
Майкъл Дж. Съливан
Преброи сто, не повече. Стотина в лека броня можеха да бъдат победени.
Сърцето на Ренуик подскочи при тази вероятност, но докато гледаше, опитвайки се да надникне в очите им, зърна още движение по пътя. Задаваше се нова колона, пеши войници с по-тежка броня от плочки, големи извити щитове, сияещи като огледала, и копия със странни на вид остриета. Шлемовете им бяха оформени като мечи лица. Движеха се в съвършен синхрон, като пасаж риби или ято птици. Ренуик никога не бе съзирал толкова грациозни движения. Строиха се в редици, а веднъж заели места, никой от тях не помръдна — дори за да намести шлем или да се изкашля. Три редици стояха по продължение на стената, а продължаваха да пристигат и още. Новите войници, облечени в лека броня като кавалерията, носеха лъкове, чиито върхове се извиваха като бръшлянени филизи, а тетивата им засияваше в синьо, когато слънчевата светлина ги докосваше. Шлемовете им бяха оформени като ястреби.
Маршируваха още и още, дори със запушени уши, Ренуик усещаше стъпките им да отекват в гърдите му. Приближиха се гигантски зверове, каквито виждаше за пръв път. Огромни животни, двойно по-големи и от най-едрия бик, с мощни рога на главите. Влачеха големи машини, издигащи се на два и три етажа, изградени от стълбове и лостове от бяло, златно и зелено. Десет такива машини изплуваха от кафявата завеса на безлистните дървета, заемайки позиция в тила.
Когато и последният войник зае позиция, пред стените имаше поне две хиляди елфи. Тогава се появиха още ездачи. Те бяха не повече от двадесетима, ала на Ренуик се сториха най-страшни от всички видени досега. Яздеха черни коне, не носеха брони, облечени само в лъскави роби, които нямаха постоянен цвят. Носеха паякови маски. Подире им яздеха още двадесетима ездачи. Те пък имаха златни нагръдници и дълги наметала от наситен пурпур. Шлемовете им бяха изковани във формата на лъвски глави.
Онези на черните коне издигнаха едновременно ръце и ги задвижиха в сложни движения, прилични на танц с крайници. Танцът приключи рязко, когато и двадесетимата плеснаха с ръце. Дори през восъка Ренуик чу гърмежа.
Земята потръпна, стените се разтърсиха. Почувства ги как се разклащат, хората край него се олюляха. Появиха се пукнатини, зейнаха процепи, парчета камък се отрониха. Отвъд стената дърветата потръпнаха като живи. Земята се разтвори. Хълмовете се раздалечиха, един издигайки се, друг потъвайки надолу. Появиха се дълбоки бездни, заформиха се проломи — назъбени ями, които пълзяха към тях.
Стената се разтърси отново. Ренуик усети как камъкът се разпуква, трясъкът разклати нозете му, карайки зъбите му да изтракат. Още пукнатини, още трусове, тогава стената между четвъртата и петата кула се срути. Мъжете закрещяха, падайки с все хилядафунтови блокове в облак прах. Кулата отляво на портата се наклони, олюля се и падна, посипвайки дузина войници с камъни. Трусът, прекосил стената, продължи да се носи през града като вълна. Срутваха се сгради. Улици се разкъсваха, падаха дървета. Имперският площад се раздели на две — платформата, на която скоро бе стояла императрицата, бе погълната от ширналата се пропаст. В далечината кулата на имперската катедрала се пропука и падна.
