Читать «Персепликуис» онлайн - страница 200

— Ха! — Рудолф се изсмя. — Не ме ласкай, Муртас. Тук съм само, за да избягам от задушаващото дрънкотене на жените и децата. Напоследък замъкът е претъпкан. Препълнила е коридорите с тях. Не можеш да се изпикаеш, без да мине някоя жена или хлапе. И не могат да оценят качественото питие!

Принцът измъкна кристална гарафа с кехлибарена течност, която весело разклати. Отпи първата глътка, примлясна шумно. Сетне я подаде на сър Елгар, който стоеше от дясната му страна.

— От личните запаси на императрицата — рече им той с умишлено усилен шепот. — Обаче чувам, че тя не пиела. Убеден съм, че не би ѝ досвидяло да почерпи рицарите си в този ден.

Елгар отпи и подаде бутилката на Ренуик, който я взе, но не отпи.

— Ха-ха! — рече Елгар. — Хлапето се страхува да не се напие преди първия си бой. Гълтай, момче, гарантирам ти, че няма да е проблем. Би могъл да излочиш две такива бутилки и огънят в стомаха ти ще е угаснал много преди да те прасне в главата.

Ренуик наклони бутилката. Отпи и усети как алкохолът прогаря гърлото му.

— Добро момче! — окуражи го Елгар. — Днес ще те направим мъж, то се е видяло.

Адютантът подаде бутилката на Муртас, а над главите им се трупаха черни облаци. Небето се смрачи дотолкова, сякаш се бе здрачило посред бял ден. Оставащата светлина хвърляше особен зеленикав отблясък. Светкавици продължаваха да раздират небосвода, гръмотевици разтърсваха земята. Но седейки рамо до рамо с мъжете, усещайки потта им, чувайки техния безгрижен смях и звуците на оригвания, ругатни и мръсни шеги, Ренуик се чувстваше в безопасност. Постави ръка на дръжката на новия си меч и стисна. Помисли си, че могат да спечелят битката. Чувстваше, че щяха да победят — и че той щеше да стои сред победителите.

— Крийте бутилката! — викна принцът и сър Гилбърт виновно я скъта под щита си, придавайки на лицето си забавно изражение, докато сър Бректън се приближаваше, пристъпвайки в центъра на кръга.

— Ето къде си! — рече той, зървайки Ренуик. — Взел си си бронята и меча. Добре.

Вдигна ръце, за да усмири тълпата.

— Мъже! Призовах ви тук в името на нашата императрица. Всички да коленичат!

Разнесе се шумно разместване на крака и мечове. Ренуик видя малката, нежна фигура на императрица Модина, облечена изцяло в бяло, да навлиза сред редиците мъже като снежинка сред кална локва. Тя пристъпи върху сандък, поставен в средата, и се огледа усмихната. Неколцина от мъжете сведоха глави, но Ренуик не можеше. Невъзможно беше да откъсне очи от нея. Тя бе най-красивото създание, което бе съзирал, още усещаше целувките ѝ. Преди това я бе виждал само веднъж, когато държа реч от балкона. Тогава стоеше възхитен сред тълпите, удивлявайки се от нея — толкова впечатляваща, тъй удивителна. Сега, сходно с кабинета на четвъртия етаж, пред себе си виждаше жена. Въплъщението на невинността, обвито в девствено бяла рокля, която я обгръщаше като светлина. Изглеждаше толкова млада, не по-възрастна от него, ала очите ѝ показваха теглото на години мъка и трудно събрана мъдрост.