Читать «Персепликуис» онлайн - страница 197
Майкъл Дж. Съливан
— Не съм я опитвал, но помня пая ѝ — рече Майрън. Той бе приклекнал до стената, все още разглеждайки рога. — Беше много хубав.
Известно време всички се вслушваха мълчаливо в почукването на чука от другото помещение. Слабото
— Аз се представях като Елла в двореца — каза Ариста. — Но само миех подове. Не готвех. Тя наистина правеше чудесен ябълков пай. Дали…
Моувин поклати глава.
— Бе убита по време на бягството.
— О… — принцесата кимна.
— Какво смятате е това? — запита Гаунт, който държеше статуетка на нещо смесено между бик и гарван.
Ариста сви рамене.
— Красиво е.
— Колко ни остава? — попита Моувин, когато Ейдриън приседна до колесницата.
— Три дни — отвърна боецът, — ако пестим.
Потропването спря и джуджето се върна. Лицето му изразяваше всичко. То приседна на купчина златни монети, които издрънчаха весело:
— Предполагам има и по-лоши места да бъдеш погребан.
— Олрик — внезапно каза Ариста. — Предполагам трябва да го погребем.
— Ще бъде погребан достойно — каза ѝ Майрън. — И то в императорска гробница.
Тя кимна, опитвайки се да изглежда утешена.
— Двамата с Ройс ще го донесем — каза Ейдриън.
— Предполагам аз също трябва да бъда от онези, които да придружават тялото му — рече Моувин, тръгвайки след тях.
Върнаха се с трупа и внимателно го положиха на една златна маса. Ариста го покри с одеяло и всички се събраха в кръг около него.
— Мили Марибор, наш всевечен отче — поде Майрън, — събрали сме се тук, за да се сбогуваме с нашия събрат Олрик Есендън. Молим те да не го забравяш и да бдиш над пътуването му по реката към земята на зората — погледна към Ариста, чиито очи вече се наливаха със сълзи.
— Олрик ми беше брат… — сълзите отнеха гласа ѝ. Ейдриън я прегърна през раменете.
— Олрик беше най-добрият ми приятел — продължи Моувин. — Третият ми брат, както винаги съм казвал. Беше мой съперник за жените, мой съдружник в плановете ни за приключения, мой принц и мой крал. Получи короната преждевременно, ала не знаехме колко малко време му е останало. Управляваше във времена на ужаси и се справяше добре. Показа храброст и доблест, достойни за един крал… — спря, погледна към покритата снага и отпусна ръка върху гърдите на Олрик. — Короната е свалена, Олрик. Най-сетне си свободен от нея.
Моувин обърса сълзите от лицето си.
— Някой друг иска… — заговори Майрън, когато Гаунт пристъпи напред. Всички очи се насочиха към него.
— Просто исках да кажа… — той поспря за миг — не бях прав.
Поколеба се за няколко секунди, сякаш щеше да каже още нещо, сетне погледна неловко към останалите, преди да отстъпи назад.
— Това е всичко.
Майрън погледна към Ариста.
— Той е щастлив — рече просто тя, докато кимаше. — Поне зная това.
— И тъй, повелителю наш — продължи Майрън с наведена глава — ние се сбогуваме със своя крал, брат и добър приятел. Нека светлината на новото утро изгрее връз душата му.
Тогава монахът запя последната благословия, към която се присъединиха всички, дори Магнус.
