Читать «Персепликуис» онлайн - страница 196

Майрън сви рамене.

— Това ли е всичко? — поинтересува се Ариста.

— Не, има и още. Чуйте:

Дар съм аз, на Феррол от ръката, с ред да бъде хаосът заменен. Крал не ще умре, тиран не би посечен без призвука, изпят от мен. Проклета да е тихата ръка, издигната противо братята си вовеков. На светлина и мрак обричане е данът строг, коварен и суров. Дъхът на устните ми да оповести та вси предизвиканието да чуват: стремежът ти към царственик-престол, да се сберат, но без да се страхуват. Но веднъж на хиляди по три, ако при смърт не зарева, без спор към гибел ще върви род, ставен на смъртта. При звук светликът ще се скрие и с изгрева на новий ден борба ще почне, ще се бият — дорде единият бъде победен. Имат двамата закрила откъм божията ръка; сплашва ги сал чужда сила: кост и мечът на врага. Някой — друг щом предизвика, дланта Феррол разпростира, щитва претендент, бранител, ала взаимна смърт не спира. Битката е край за някой, о друг ще бъде всекиго запял, че с края на борбата другият ще стане крал.

— Това не е никакво оръжие — рече Ейдриън. — Просто рог. Използва се за предизвикване на единоборство, като хвърлянето на ръкавица или удрянето на шамар. Майрън, помниш ли как ни разказваше, че в миналото елфите се сражавали помежду си. Това трябва да е било разрешението, така елфите са определяли кой да ги ръководи. Казва, че имат право да предизвикат само веднъж на… как беше? Хиляда и три години?

— Всъщност мисля, че означава на всеки три хиляди години.

— Добре. Новрон трябва да го е използвал, за да предизвика краля на елфите на единоборство. Спечелил е, с което е станал владетел на хора и елфи.

— Не виждам с какво ни помага това — каза Гаунт. — Защо си губихме времето да идваме дотук? Как ще спре това елфическата армия?

— Надувайки го, Гаунт оповести предизвикателството си за правото си да ги ръководи — рече Ариста. — „Да се сберат, но без да се страхуват.“ Предполагам, че сега са спрели атаката си и изчакват резултата от двубоя на Гаунт с техния крал.

— Какво? — Дигън изглеждаше притеснен.

— Само дето Гаунт не го наду — рече Ейдриън. — Запушен е.

— Значи рогът не ни измъква? — попита Дигън Гаунт.

— Не — тъжно каза Ариста. — Не.

— Да видим тогава какво може да направи джуджето — каза Магнус и като си взе чука, започна да изследва стените, почуквайки периодично, долепяйки ухо, дори облизвайки камъка. Обиколи гробницата на Новрон, сетне се премести в по-голямото подземие на кралете. Останалите обикаляха наоколо, разглеждайки съдържанието на гробницата, докато Ейдриън преглеждаше припасите им.

— Тук трябва да има хиляди фунтове злато — рече Гаунт, вдигайки една ваза и оглеждайки я мрачно, сякаш тя му се подиграваше със самото си съществуване. — И каква полза?

— Бих го разменил цялото за една чиния от ябълковия пай на Елла — рече Моувин. — Дори не бих имал нищо против яхнията ѝ — а аз мразех яхнията ѝ.