Читать «Персепликуис» онлайн - страница 194

— Убеден стоя, тук сред тези светени стени на бащината ти разплата и мрачния отдих на дедите ти, убеден, че Моуиндули е още жив. Шепотът им на стон се превръща, дорде очите ми се спират на убийство, останало неотмъстено за две хилядолетия. Гнусен е духът, тормозещ тези стени, че отвъд представа се простира бездната на покварата му. И половината не сме съзнавали! Отритнат и от рог, и от бог, врагът смята със замисъл закона да избегне. Процеп е открил той и започнал да се просмуква, че нищо не ще запречва пътя му, оцелее ли трижди по хиляда години. Сега се отправям да се погрижа да не стане туй. Майстор много над моето изкуство е той, но то ще го довърши. Враг за да убия, враг трябва да стана. Убиец на хиляди ще бъда дамгосан, но приемам това като цената, нужна да се плати за удушаването на пламъка, който е жаден да погълне всичко.

— Рогът е твой. Пази го добре. Предай го на децата си с благословия и предупреждение за деня на предизвикателство край Авемпарта. Нека Джериш бъде твой покровител — тайните на Инстария остават нишката, на която виси цялата надежда.

— На добър час, сине имперски, императоре мой, ученико мой, приятелю. Знай, че се изправям срещу Моуиндули горд да умра, та ти да живееш. Нека се гордея с теб — бъди достоен водител.

Образът на Есрахаддон изчезна толкова бързо, както се беше и появил. Пламъците в свещниците угаснаха, оставяйки единствено светлината на фенера да разпъжда тъмнината.

— Всички ли го чуха? Ще ми се да имах нещо да го запиша — каза Ейдриън. Сетне, забелязвайки Майрън, той се усмихна. — Всъщност разполагаме с нещо по-добро.

Ройс коленичи и изследва внимателно кутията. Нямаше ключалка и той внимателно повдигна капака. Вътре имаше рог на овен. Беше неукрасен, нямаше злато, сребро, скъпоценни камъни или кадифе. Но бе покрит с множество маркировки, обгърнали повърхността — буквите на език, който не можеше да чете, но разпознаваше.

— Не е кой знае какво — отбеляза Магнус.

Крадецът постави рога обратно в кутията.

— Какво означава всичко това? — попита Моувин. Изглеждайки натъжен, той се настани на един златен стол насред купчините съкровища. Очите му обхождаха гробницата, дирейки.

— Новрон е бил елф — каза Ройс. — Чистокръвен елф.

— Първият истински император, спасителят на човечеството, дори не е бил човек? — промърмори Магнус.

— Как е възможно това? — запита Моувин. — Воювал е срещу елфите. Новрон победил елфите!

— Легендите разказват за влюбването му в Персефона. Може би го е направил от любов — предположи Майрън, докато обхождаше помещението, оглеждайки предметите.

— Тогава Тешилор и Цензилор също са били елфи? — рече Ейдриън. — Дори може да са били братята на Новрон.

— Това обяснява малкия брой саркофази — изтъкна Майрън. — Поколенията са се сменяли по-рядко. О! И старореч не е никакъв стар език — това е елфически. Майчиният език на първия император. Представете си. Езикът на църквата не е близък до елфически… а е елфически.

— Затова Траник е разрушавал главите на статуите — каза Ройс. — Изобразявали са императора, може би и Цензилор и Тешилор.