Читать «Персепликуис» онлайн - страница 193

— Не разбирам — каза Гаунт. — Какво… какво е това?

— Просто ковчег — рече Моувин. — Украшение. Трябва да отворим и него.

Ловките джуджешки пръсти откриха ключалки и ги освободиха. Мъжете вдигнаха и този капак. Сетне всички надникнаха. Пред тях лежаха останките на Новрон Велики.

Ейдриън очакваше купчина крехки гнили кости, може би дори прах, а вместо това откриха тяло с кожа, коса и дрехи. Тъканта беше сива и толкова прогнила, че дъхът им я караше да се разпада. Кожата още бе непокътната, но беше суха и тъмна като опушено говеждо. Очите ги нямаше, бяха останали само кухини, но трупът бе изключително запазен.

— Как е възможно? — попита Гаунт.

— Удивително — рече Майрън.

— Наистина — вмъкна Магнус.

— Не може да бъде — обяви Моувин.

Ейдриън възхитено гледаше лицето. Подобно на изобразеното на капака, то бе с деликатни черти, със специфични очи и изострени уши, които не можеха да бъдат сбъркани. Ръцете бяха елегантни, с дълги тънки пръсти, все още украсени с три пръстена — един златен, един сребърен и един от черен камък. Бяха сключени над метална кутия, върху която бяха издълбани думите:

За Неврик

от Есрахаддон

— Внимателно — каза Ройс, оглеждайки ръцете.

— Там има нещо — каза му Ариста. — Усещам магия.

— Би трябвало, ако там е рогът, нали? — попита Ейдриън.

— Не рогът. Нещо по кутията — някакво заклинание.

— Вероятно ще убие всеки друг, освен наследника — предположи Магнус.

Всички погледнаха към Гаунт.

— Не мога ли просто да я побутна с пръчка или нещо от сорта? — запита той.

— Есрахаддон не би оставил нищо, което да те нарани — каза му принцесата. — Хайде, вземи я. Би могло да се каже, че я е оставил за теб.

Гаунт хвана медальона си и го потърка, сетне се пресегна и сграбчи кутията, измъквайки я от ръцете на Новрон.

Стенни свещници засияха със син пламък. Леден бриз повя из гробницата и Гаунт изпусна кутията.

— Добре дошъл, Неврик, стари приятелю — рече глас. Всички сепнато се обърнаха към изображението на Есрахаддон. Носеше същата роба, в която Ариста бе облечена, само дето беше снежнобяла. Изглеждаше по същия начин, както когато Ейдриън го бе видял за последно в Ратибор. — Щом твоите уши чуват тези думи, значи сянката на злото е избягала и ти си император. Ще ми се да знаех дали Джериш стои край теб. Ако сънищата пребивават в смъртните сфери, отдавам му онова, което отдръпнах през живота си — благодарност, възхищение, обич.

— Опетнила ръцете ми, кръвта на невинните дамгосва душата ми с такова престъпление, че портите на прощението са вовеки затворени. Грехът ми разтърси камък и разкъса плът. Аз бях този, що разруши обичния ни дом. Макар сега да се говори за това да е глупаво, искрата вече бе подпалена. Вече няма връщане. Че нито едничък дъх няма да се отрони от цензарски или тешлорски устни утре. Злината им със себе си ще взема, срушавайки заплахата, поглъщайки нощта, че ти да можеш да крачиш под слънцето на един по-добър ден.