Читать «Персепликуис» онлайн - страница 192

Ейдриън обикаляше стаята и разглеждаше ковчезите. Бяха изработени от варовик и красиво изсечени, нямаше два еднакви. Някои бяха украсени с ловни и батални сцени, но имаше един, изобразяващ само красиво езеро, заобиколено от дървета и планини. Друг показваше град, който биваше строен. Няколко ниши бяха празни.

— Възможно ли е да са ги преместили? — обърна се боецът към Майрън.

— Вероятно. И все пак нишите са само двадесет. Защо толкова малко?

— Останалите може би се намират зад тази врата — предположи Магнус. Той стоеше в другия край на гробницата, изглеждащ дори по-малък от обичайното сред огромните колони и статуи. — Има нещо написано.

Останалите се приближиха към него. Стената там беше гола, а над вратата имаше един ред слова.

— Какво пише, Майрън? — запита Ройс.

— „Тук лежи Нифрон Велики, първият император на Елан, спасител на людете.“

— Ето — рече Магнус. — Първият император е вътре.

Ройс пристъпи напред. Вратата бе изсечена от камък. Редица каменни зъбци я придържаха затворена. До нея на стената имаше лост. Крадецът го дръпна и зъбците с гръмко стържене освободиха вратата.

С внимателно бутване Ройс отвори гробницата на Новрон.

Ейдриън издигна високо фенера. Ройс влезе първи. Партньорът му го последва, придружаван от Ариста, чиято роба спомагаше за осветяването на помещението. Първото забелязано от Ейдриън нещо бяха двете слонски бивни от двете страни на вратата, поставени така, че да оформят арка. Колони от черен мрамор поддържаха четирите ъгъла на гробницата, а пространството между тях бе изпълнено със съкровища.

Имаше златни столове и маси, огромни сандъци и кутии. От едната страна стоеше колесница от чисто злато, а в другата — изящно изсечена лодка. Редица копия обгръщаха едната стена, ред щитове отсрещната. Статуи на хора и животни от злато и сребро, инкрустирани със скъпоценни камъни, стояха на мълчалив пост. В центъра на стаята, издигнат на висок пиедестал, лежеше огромен алабастров саркофаг. По него бяха изписани сцени, подобни на тези по стените — съвет, битка и война. Никъде не присъстваше сцената на коронясването от Марибор, което на Ейдриън се видя странно, тъй като тя бе неотменна във всяка църква.

— Това е — промърмори Моувин възхитено. — Открихме я, гробницата на самия Новрон — графът докосна колесницата, ухилен широко. — Мислите ли, че е била негова? С нея ли е препускал в бой?

— Съмнявам се — отговори Ейдриън. — Златото е малко тежичко за конете.

Ариста пристъпи напред, очите ѝ диреха.

— Как точно изглежда рогът? — запита Ройс.

— Не зная точно — отговори тя. — Но мисля, че е в ковчега. Всъщност зная, че е там. Есрахаддон го е оставил там за Неврик. Трябва да го отворим.

Магнус подпъхна длетото си под каменния капак, а Ейдриън, Гаунт и Моувин заеха позиции наоколо. Майрън държеше фенера високо. Джуджето удари с чука си. Мъжете повдигнаха капака.

Вътре лежеше ковчег. Излян от чисто злато, беше оформен като снага. Капакът му изобразяваше лице, ръце и одежди. Взираха се в изображението на малък строен мъж с наклонени очи и издадени скули, който носеше сложно украсен шлем.