Читать «Персепликуис» онлайн - страница 191

— Ванит донел!

Гиларабринът отстъпи.

— Интересно — рече Ройс. Приближи се отново. — Ванит донел!

Гиларабринът отново отстъпи.

— Пробвай да влезеш — каза крадецът.

Щом Ейдриън прекрачи прага, чудовището отново тръгна напред. Ейдриън отстъпи.

— Как да кажа спри?

— Ибит!

Ройс произнесе въпросната команда и звярът застина.

— Майрън, как да кажа не наранявай никого?

Монахът му каза и Ройс повтори фразата.

— А как да кажа позволи им да преминат през стаята?

— Мелентанариа, ен венау бренит дар венсинти.

— Наистина ли? — каза Ройс, изненадан.

— Да, защо?

— Това го знам.

Есрахаддон го бе научил на Мелентанариа, ен венау в Авемпарта. Ройс отново повтори думите. За трети път Ейдриън пристъпи в Подземието на дните. Този път гиларабринът не помръдна.

— Ванит донел! — изкрещя крадецът и гиларабринът отстъпи назад, позволявайки им да минат.

— Удивително — рече Ариста, влизайки заедно с Ейдриън. — Подчинява ти се.

— Ще ми се да бях знаел тогава в Авемпарта — каза Ройс. — Щеше да е от голяма полза.

Ройс изтласка гиларабрина до отсрещната стена. Огромният звяр отстъпваше към дребната фигурка на крадеца, навел глава към него, но без да показва признаци на заплаха.

— Алминуле означава стой — каза Майрън.

— Алминуле — рече Ройс и отстъпи. Гиларабринът остана на място. — Всички да минават. За всеки случай не се скупчвайте.

Притичаха един по един. Ариста изчакваше до Ройс, за да предоставя светлина, докато и Гаунт — последният претичал — не прекоси залата.

Глава 22

Новрон Велики

Каменната врата в другия край на Подземието на дните бе отчасти открехната. Вземайки фенера от Майрън, Ейдриън бе първият влязъл. Вътре се издигаха високи колони. Въздухът бе застоял, миришеше на мухъл. Големи боядисани гърнета, сандъци и купи бяха подредени покрай стените, заедно със статуи в естествен размер, мангали и фигури на различни животни — някои лесно разпознаваеми, други виждаше за пръв път. Колонада обграждаше двете страни, арките ѝ приютили ниши със саркофази. Над тях бяха издълбани думи, имаше и изрисувани хора.

Ейдриън чу Ариста да ахва зад него, когато светлината на фенера попадна върху пода в центъра на помещението и лежащите отгоре му три скелета — два възрастни и един детски. Край тях имаше две корони и меч.

— Нареион — прошепна тя — и жена му и дъщеря му. Трябва да ги е издърпал тук, след като Есрахаддон е отишъл да се изправи срещу Венлин.

Ейдриън обърса острието с палец, разкривайки инкрустация. — Това е мечът, нали?

Принцесата кимна.

— Кой е ковчегът на Новрон? — попита Моувин.

— Най-големият — предположи Дигън. — И би трябвало да бъде в края, нали?

Ариста сви рамене.

Майрън бе отметнал глава, четейки надписите над арките. Устните му мърдаха беззвучно.

— Можеш ли да определиш кой е? — попита Гаунт.

Майрън поклати глава.

— Там — посочи към текста на тавана — пише, че това е гробницата на всички императори.

— Знаем, но кой саркофаг принадлежи на Новрон?

— Гробницата на всички императори, но… — Майрън огледа ковчезите, отброявайки с показалец. — Тук има само дванадесет саркофага. Империята е просъществувала в течение на две хиляди сто двадесет и четири години. Трябва да са стотици.