Читать «Персепликуис» онлайн - страница 188

Ейдриън отпусна глава ѝ се взря в мрака.

— Не се ли уморяваш вечно да си прав?

— Добър екип бяхме, нали? — отвърна крадецът. — Аркадиус не се оказа чак такъв глупак да ни събере.

— Говори за себе си.

— Внимавай. Готвя се да умра за теб, така че бъди мил.

— Благодаря за което, впрочем.

— Е, ти ще се радваш да се отървеш от мен. Ще се върнеш в ковачницата в Хинтиндар и ще заживееш тих и спокоен живот. Направи ми услуга — ожени се за някое красиво фермерско девойче и обучи сина си да сритва задниците на имперските рицари.

— Разбира се — рече Ейдриън. — С малко късмет той ще се сприятели с циничен взломаджия, който само ще го тормози.

— С малко късмет.

— Да — каза боецът. — С малко късмет.

Двамата помълчаха. От стаята долиташе хъркането на Гаунт.

— По-добре да се заемем по-скоро с това — рече му Ройс. — В случай, че въздухът свършва, а и за да имате повече храна и вода да избягате.

— Предполагам.

— Знаеш ли, след като умра и го убиете, не би било зле да ме погребете в гробницата на Новрон — ако е останало нещо от мен, разбира се. По-добри условия не бих и могъл да искам. Кажи на Майрън да изрече нещо хубаво, нещо поетично за нас с Гуен.

* * *

— Какво? Не! — изкрещя Ариста.

Бе се облегнала на стената, увила одеяло около раменете си, пръстите ѝ го бяха стиснали до побеляване. Главата ѝ се поклащаше постоянно, като движението на часовник с махало.

От двете ѝ страни стояха Магнус и Моувин. Никой от тях не продума, докато Ройс обясняваше плана. В очите им Ейдриън видя притеснение, но също и примирение. Гаунт изглеждаше изпълнен с надежда, очите му засияли за пръв път, откакто бяха влезли в стаята.

— Това е единственият начин — увери я Ройс, докато присядаше на раницата си, където беше оставил ботушите. — И ще проработи. Зная, че ще проработи.

— Ще умреш! — изкрещя тя. — Ще умреш и аз няма да мога да те спася.

Крадецът нахлузи ботуши.

— Естествено — и не искам да го правите.

Той поспря за момент, преди да добави:

— Всичко ще свърши — най-накрая.

— Не, ще умрете и двамата — Ариста погледна към Ейдриън със същото ужасено изражение. — Не правете това. Моля ви.

Ейдриън се извърна и откопча мечовете си. Без тях щеше да тича по-бързо.

— Накъде ще тръгнеш, Ройс?

— Смятам надясно — рече той, хвърляйки наметалото си. — Така ще съм от лявата му страна, може би чудовището е десничар. Ще се опитам да го занимая колкото се може по-дълго, но ще видим колко е бързо. Ще се опитам да се промъкна по десния ъгъл и да напредна колкото се може повече, преди да привлека вниманието му, така че ме изчакай да извикам. Ако имаме късмет, ще разполагаш със свободно пространство да пробягаш.

— Ще го правите сега? — главата на принцесата се клатеше дори още по-бързо.

Ейдриън се облегна на стената и разтегна крака, сетне затича на място за няколко секунди.

— Няма смисъл да отлагаме.

— Моля ви — прошепна едва чуто Ариста. Пристъпвайки към Ейдриън, тя протегна ръка, сетне спря.