Читать «Персепликуис» онлайн - страница 185

— Ако Марибор иска да умра, кой съм аз да споря? В крайна сметка именно той е този, който ме е дарил с живот. Докато той не реши, че дните ми са приключили, всеки нов ден е подарък, който би бил неоценен, ако бъде прахосан. Освен това съм узнал, че последната хапка е винаги най-сладка.

— Много красиво — каза Ариста. — Никога не съм била религиозна, но ако имах теб за учител вместо Салдур…

— Не трябваше да идвам — оплака се Гаунт. — Как изобщо се забърках в това? Не мога да повярвам, че се случва. Някой друг затруднява ли се да диша?

Той се отпусна назад, зави се през глава и простена.

В настъпилата тишина Майрън се изправи и потърси непрочетени свитъци из дупките.

— Кой беше той? — обърна се Магнус към Ройс. — Онзи, който те е научил на елфически?

— Какво?

— Преди малко спомена човек, който ти казвал за елфически думи. Кой беше той?

— О — рече Ройс, отново шавайки с пръсти на краката. — Срещнах го в затвора. Той беше може би първият истински приятел, когото някога съм имал.

Това привлече вниманието на Ейдриън. Ройс никога преди не бе говорил за времето, прекарано в Манзант. И тъй като не познаваше човек, когото Ройс да е наричал свой приятел, той изрече догадка:

— Той ти е дал Алвърстоун.

— Да — рече Ройс.

— Кой беше той? — попита джуджето. — Как се срещнахте? Той пазач ли беше?

— Не, затворник като мен.

— Как е успял да вмъкне вътре кинжал?

— И аз го попитах същото — каза крадецът. — Каза, че не го бил сторил.

— Какво? Намерил го е? Копаейки в солената мина? Изровил е това съкровище там?

— Може би, но не това ми рече, а той не беше от онези, които лъжат. Каза, че го бил направил сам — направил го за мен. Щял да ми трябва — Ройс се огледа замислено. — В затвора се заклех да не се доверявам на никого. Тогава го срещнах. Щях да умра още в първия месец, ако не беше той. Той ме поддържаше жив. Нямаше причина — никаква причина — но го стори. Научи ме разни неща: как да оцелявам в мината, къде да копая и къде не, кога да спя и кога да се преструвам, че спя. Преподаде ми математика, четене, история, дори малко елфически. Никога не поиска нищо в замяна.

— Един ден бях извлечен при Амброуз Муур, за да се срещна със старец на име Аркадиус, който се определяше като магьосник. Той предложи да ми откупи свободата, ако изпълня специална мисия за него — обира на Короносната кула, както се оказа впоследствие — Ройс погледна към Ейдриън. — Казах, че ще го направя, ако плати и за освобождаването на моя приятел. Аркадиус отказа. Тогава се престорих, че приемам условията му, за да се измъкна. Казах на приятеля си, че когато се отърва от затвора, ще прережа гърлото на старчока, ще му открадна парите и ще се върна, за да му откупя свободата.

— Какво те накара да си промениш мнението? — попита Ейдриън.

— Той. Накара ме да обещая да не убивам Аркадиус или Амброуз Муур — единственото нещо, което той някога поиска от мен. Тогава ми даде Алвърстоун и се сбогува.

— И ти никога не се върна?

— Напротив. Година по-късно имах доста пари и планирах да го освободя, но Амброуз ми каза, че бил умрял. Хвърлили тялото му в морето — Ройс изпъна ръце. — Така и не можах да му благодаря.