Читать «Персепликуис» онлайн - страница 183

Майрън замлъкна при приближаването на Ейдриън и Магнус. Двамата с Ройс с очакване погледнаха нагоре.

— Лош късмет? — запита Ройс, разчитайки лицето на партньора си — нещо, което според Ейдриън не представляваше трудно постижение.

— Не — отвърна с въздишка той. Беше наясно, че раменете му са приведени, главата клюмнала. Чувстваше се надвит, победен от камъка, прахта и мръсотията. Изтощен, той легна на пода. Подобно на Моувин се вторачи в тавана. — Няма измъкване.

Магнус кимна.

— Използвали са солиден камък, а и принцесата свърши отлична работа. Срутването е с дълбочина стотици футове. Мисля, че е повалила цялото стълбище и голяма част от принадлежащия коридор. Може би с две дузини джуджета и един месец на разположение бих могъл да разчистя отломките, да издигна подпори и да направя ново стълбище, но сега ще сме умрели още преди да съм изкопал проход с диаметър един фут.

Джуджето седна сред пергаментите и се взря в един, който взе наслуки.

— Можеш ли да четеш старореч? — попита Майрън.

— Надали — отвърна Магнус. — Джуджетата не са особено учени и в собствения си език. Ще довършиш ли онази история? Където джуджетата спасили човечеството?

— А, ами да.

— Продължи тогава. Хареса ми.

— Точно казвах, че когато гоблините се появили, те изтласкали хората на запад. Повечето прекосили Бернум били жени и деца, бежанци от гоблините. Според прочетеното елфите знаели това и някои искали да позволят на човеците да останат, но всичко не се свеждало само до това.

— Очевидно елфите и преди били сключвали споразумения с хората и въпросните договорки се оказали катастрофални. Проблемът бил, че човеците живеели само по няколко десетилетия. Споразумението с някой вожд било забравено само след няколко века. Сетне идвала и скоростта на размножаване. Елфите имали само по едно дете през живота си, който обхващал стотици, понякога и хиляди години. Но хората се множали като зайци. Тогавашният крал, вожд от Миралийт, сметнал, че хората ще задушат света с бройката си, по-многобройни от мравки. Било решено човечеството да бъде изтребено до крак, преди човеците да са станали прекалено много. По това време Гхазел нападали източното крайбрежие на Аврин и южния бряг на Ериван, поемайки контрол над онова, което днес наричаме Гоблиново море.

— Откъде четеш всичко това? — попита Ейдриън.

Майрън извади книга, подвързана с червена кожа.

— Заглавието ѝ е „Миграция на народите“ от принцеса Феърлейн, дъщеря на император Нириан, властвал от 1912 г. до 1989 г. по имперско летоброене. Има прекрасни схеми и карти, които показват как различните човешки кланове се преместили от Калис към Аврин. В началото е имало три основни клана. Булард смятал, че тези три отделни групи, отличаващи се по традиции и на лингвистична основа, временно събрани от империята — били в основата на различните етноси и съответно трите кралства след разпада на империята.

— Значи за рога не пише нищо?

Майрън поклати глава.

— Обаче още чета.