Читать «Персепликуис» онлайн - страница 182

Тя отвори очи.

— Не мога да го спра!

Звярът изви гръб, готвейки се да нападне.

В невероятен изблик робата на Ариста засия с яркостта на звезда. Светлина изпълни стаята, заливайки всяко ъгълче на огромната зала. Отразиха я злато и сребро, предизвикали смайващи ефекти, които ослепяваха и омайваха. Дори принцесата не можеше да вижда, но чу как чудовището простенва и усети отдръпването му. Светлината изчезна така ярко, както и се беше появила, но тя все още не можеше да вижда.

Чу някой да тича към нея. Стъпките се стрелнаха и тя бе дръпната назад през прага. Все още премигвайки, успя да различи Ейдриън да слага обратно резетата. От другата страна на вратата долетя разтърсил стените рев, сетне настана тишина.

Ройс и Гаунт лежаха на пода задъхани. Ейдриън се строполи с гръб към вратата, а Ариста се плъзна край стената на колене. Сълзи изпълниха очите ѝ.

Всичко свърши. Траник беше прав. Никой нямаше да прекоси онази зала… никога.

Глава 21

Жертвоприношението

Ейдриън повдигна фенера и огледа срутването. Раздробена скала и натрошен камък запушваха коридора в солидна стена, погълнала стълбището. Погледна към Магнус.

— Е?

Джуджето намръщено поклати глава.

— Ако имах месец, може би два, бих могъл да го прокопая.

— Разполагаме с храна за шест, може би седем дни, а водата ще ни стигне за три — каза му Ейдриън. — И кой знае колко въздух имаме? Също така предполагам, че Уайът и Елдън няма да чакат повече от пет дни, преди да поемат към дома.

— Не забравяй и гоблините — напомни му Магнус. — Колко мислиш, че са се събрали вече? Петстотин? Хиляда? Две хиляди? Още колко обердази ще доведат, за да се справят с принцесата? Подозирам, че доста дълго ще наблюдават изхода на тунела.

Ейдриън въздъхна.

— Нещата не изглеждат добре.

— Не — тъжно отвърна джуджето. — Съжалявам.

Когато се върнаха в стаята, Ариста все още седеше сама в ъгъла. След опита за прекосяването на залата тя спеше много. Той се чудеше дали тя не търси отговорите в сънищата си. Моувин лежеше на пода, без да си прави труда да постеле одеяло върху камъка. Взираше се в тавана. Гаунт се бе свил в ъгъла срещу принцесата, стиснал амулета с две ръце. Очите му бяха затворени.

Ройс и Майрън пък седяха до последния им фенер и разговаряха. Изглеждаха нереални. Майрън говореше развълнувано, седнал с кръстосани крака на пода, ровейки из пергаментите, които бе струпал около себе си. Всеки свитък беше внимателно почистен от масло. Ройс се бе облегнал удобно на стената, повдигнал крака върху раницата на Гаунт. Бе си свалил ботушите и мърдаше с пръсти. Можеха да се намират в Тъмната стаичка в „Розата и бодилът“ или в която и да е уютна таверна.

— Гхазел завладели Калис — казваше Майрън. — Появили се от изток с кораби. Нито хората, нито джуджетата ги били виждали преди. Хората ги наричали изчадия на Уберлин, но джуджетата били тези, които им дали названието Ба Ран Гхазел — морските гоблини. Те завзели Калис и изтласкали човешките родове на запад в Аврин, а джуджетата останали под земята. Елфите предупредили хората да не прекосяват Бернум и когато човеците го сторили, елфите им обявили война.