Читать «Персепликуис» онлайн - страница 180

Дигън повдигна месото към устата си, сетне спря и се намръщи.

— Изгубих апетит.

Погледна към тавана. Очите му бяха унили, устната му трепереше, въздухът шумно напускаше ноздрите му.

— Знаех си, че нещо такова ще се случи — ръката му разсеяно се вдигна към врата, сякаш търсеше нещо. — Откакто го загубих, откакто ми го взеха, вече нищо не е същото.

— Какво са ти взели? — попита тя.

— Щастливия амулет, който майка ми ми даде като малък, красив сребърен медальон. Пазеше ме от злина и ми носеше късмет. Докато го носех, можех да се отърва от всичко. Сестра ми винаги казваше, че съм водел омагьосан живот. Така беше, но той го взе.

— Кой, Гай ли? — попита принцесата.

— Не, друг. Наричаше се лорд Мариус. Знаех, че вече нищо няма да е като преди. Преди не трябваше да се тревожа — сега всичко се разпада — той погледна към вратата на Подземието на дните. — Вляза ли там, ще умра. Зная го.

Ейдриън бръкна под ризата и издърпа сребърна верижка през врата си. Очите на Гаунт се разшириха, когато боецът му показа амулета.

— Есрахаддон е изработил медальона ти, както и този тук. Даде ми го баща ми, както ти си получил своя от майка си. Убеден съм, че са еднакви. Ако се съгласиш да опиташ да прекосиш стаята — ще ти го дам.

— Дай да го разгледам!

Ейдриън му подаде амулета. Гаунт коленичи близо до фенера и го огледа.

— Да, същият е.

— Е? — запита боецът.

— Добре — отвърна Дигън. — С това ще го сторя… но после си остава за мен, нали? Иначе няма да го направя.

— При едно условие. Модина да си запази короната.

Гаунт го изпепели с поглед.

— Скъсай договора с нея. Ако се съгласиш тя да остане императрица, може да го задържиш.

Дигън опипа медальона, замислено местейки очи. Погледна към вратата на гробницата и въздъхна.

— Добре — каза той и усмихнато нахлузи медальона.

— Договорът?

Гаунт се намръщи, сетне извади пергамента от дрехите си и го подаде на Ейдриън, който го скъса, добавяйки още към парченцата по пода.

— Как сте? — обърна се боецът към Ариста.

— Все още съм изморена, но сега няма да заспя.

Ейдриън се изправи и отиде до вратата.

— Майрън, може да започнеш да се молиш.

Монахът кимна.

— Дигън? — обади се Ариста. — Дигън?

С отегчено изражение Гаунт вдигна очи от новия си амулет.

— Когато прекосиш — каза му Ариста, — потърси рога в гробницата. Не зная къде ще е. Дори нямам представа как изглежда, но е там.

— Ако не можеш да го намериш — каза Ейдриън — потърси меч с гравирано острие. С него можеш да убиеш гиларабрина. Трябва да го промушиш. Няма значение къде. Просто забий изгравираната дума в тялото му.

— Ако нещо се обърка, изтичай назад и аз ще се опитам да те защитя — рече Ариста.

Ейдриън му подаде фенера.

— Успех.

Гаунт стискаше новия си медальон и фенера. Мантията му се влачеше по пода, шапката бе в безпорядък, лицето му бе с нездраво изражение. Ройс и Ейдриън изтеглиха резетата. Металът изскърца неприятно и вратата бе отключена. Ейдриън вдигна крак и я изрита. Тя се отвори със стенание. Кухият звук намекваше за големината на помещението отвъд.