Читать «Персепликуис» онлайн - страница 179

— Само още една — каза Ройс. — Някой му отвлича вниманието, докато останалите се втурват към другия край с надеждата, че поне един от нас ще успее. Да се надяваме, че надуването на рога някак би спряло звяра.

— Сериозно?

Те кимнаха.

Тя погледна през рамо.

— В такъв случай ще му кажа лошите новини.

* * *

— В никакъв случай! — заяви Дигън Гаунт, изправяйки се на крака. Шапката му бе смачкана и наклонена на една страна от лежането.

Когато Майрън и Магнус се върнаха, Ариста бе събрала отряда в кръг около фенера. Докато пестеливо похапваха от провизиите, тя обясни плана.

— Трябва — каза му принцесата.

— Дори и ако го направя, дори и ако успея, каква полза? Все още сме в капан!

— Не знаем това. Никой не е прекосявал стаята. В другия край може да има начин да излезем — друг изход. А може силата на рога да е такава, че да ни измъкне. Не знаем, но неизвестното е по-добро от сигурната смърт.

— Глупаво е! Точно това представлява — глупост.

— Гледай на нещата по следния начин — каза му Ейдриън. — Ако се провалиш и онова нещо те схруска, всичко ще свърши ей така — щракна с пръсти. — Не го ли направиш, оставаш тук и гаснеш от глад с дни.

— Или се задушаваш — додаде Ройс. Всички го погледнаха. Той подбели очи. — Въздухът става застоял. Разполагаме с ограничено количество.

— Ако така и така ще умираш, защо не умреш, вършейки нещо благородно? — каза му Ейдриън.

Гаунт просто поклати глава.

— Точно това е — отвратено каза Моувин. Държеше раната си, а на лицето му имаше изписана болка. — Нацели съвсем точно, Ейдриън. Гаунт не е благороден. Той дори си няма представа какво означава това. Искаш ли да знаеш истинската разлика между теб и Олрик? Ти държеше подигравателни и гръмки речи против благородството, за синята кръв и за некомпетентността, но макар да носиш в себе си кръвта на императора, тя трябва да се е разредила до такава степен, че от нея не е останала и следа. Потеклото ти отдавна е забравило величието си — низката ти страна е поела контрол. Необузданата ти алчност не е овладяна от цел или чест.

— Олрик може и да не е бил най-добрият крал, но беше храбър и достоен. Идеята да прекосиш тази врата, да се изправиш срещу смъртта, трябва да те ужасява. Колко ужасно трябва да е да захвърлиш живота си, преди да си имал шанса да го изживееш. Колко измамен трябва да се чувстваш, като изхарчил монета още преди да си я спечелил. От какво можеш да изпитваш гордост? От нищо! Олрик би прекосил прага — не защото е крал, не защото е аристократ, а заради това, което представлява. Не беше съвършен. Правеше грешки, но никога нарочно, без намерение да причинява вреда. Живя живота си по начина, който смяташе за най-добър. Винаги правеше онова, което смяташе за правилно. Ти можеш ли да претендираш за подобно нещо?

Гаунт мълчеше.

— Не можем да те принудим — каза му Ариста. — Но ако не го сториш, Ейдриън е прав — всички ще умрем, защото няма връщане назад, а без теб не бихме могли да продължим.

— Поне мога ли да си доям, преди да отговоря?

— Разбира се — каза му тя.

Прокара ръка през косата си и въздъхна дълбоко. Все още бе толкова изморена, толкова изтощена — и всичко ставаше толкова трудно. Знаеше, че няма да е лесно да убеди Гаунт, но което бе по-лошо, нямаше си и представа какво да прави, ако той се провали.