Читать «Персепликуис» онлайн - страница 177

От коридора долетя стърженето на намествани камъни. Ейдриън се върна, бършейки ръце от дрехите си, сякаш да изтрие някаква зараза. Седна край Ройс в сенките, далеч от останалите.

Ариста прекоси стаята, коленичи пред тях и седна на пети. Робата се изду около нея.

— Някакви идеи? — рече тя, указвайки с глава към залостената врата.

Ройс и Ейдриън се спогледаха.

— Няколко — рече Ройс.

— Знаех си, че мога да разчитам на вас — тя просия. — Винаги сте на линия, чудотворците на Олрик.

Ейдриън скриви лице.

— Не се обнадеждавайте прекалено.

— Откраднали сте съкровището от Короносната кула и сте го върнали на следващата нощ. Проникнахте в Авемпарта, Гутария и в Дръминдор — два пъти. Колко по-трудно може да е това?

— Вие знаете само за успехите — каза Ройс.

— Имало е и провали?

Двамата се спогледаха, усмихвайки се болезнено. Сетне кимнаха.

— Но сте още живи. Бих си помислила, че провалът…

— Не всички провали свършват със смърт. Вземете например мисията ни за ДеУитт в замъка Есендън. Това трудно може да се нарече успех.

— Но тогава меч нямаше, беше капан. И накрая всичко се подреди. Трудно може да се нарече и провал.

— Олбърн обаче беше — каза Ройс, а партньорът му кимна.

— Олбърн?

— Повече от година престояхме в тъмницата на крал Арманд — каза ѝ боецът. — Кога беше това, преди шест години? Седем? Беше точно след онази гадна зима. Сигурно помните, истински мраз. Чак Галевир беше замръзнала.

— Помня. Баща ми искаше да организира празненство за двадесетия ми рожден ден, само дето никой не дойде.

— Бяхме прекарали цялата зима в Медфорд — каза Ройс. — Уютно и удобно — приятно си беше всъщност, но изгубихме форма. Бяхме се отпуснали.

— И още щяхме да киснем в онази тъмница, ако не бяха Джени и Лио — рече Ейдриън.

— Джени и Лио? — попита Ариста. — Нямате предвид херцога и херцогинята на Рочел?

— Мда.

— Те са ваши приятели?

— Вече да — каза Ройс.

— Получихме работата чрез Албърт, който получил задачата от друг посредник. Типичната работа с двойно подсигуряване, където клиентът не ни познава, както и ние не знаем кой е той. Оказа се, че са били херцогът и херцогинята. Албърт наруши правилата, казвайки им кои сме, така че те убедиха Арманд да ни пусне. Още не съм напълно сигурен как.

— Страхуваха се, че ще се раздрънкаме — додаде Ройс.

Ейдриън му се смръщи, сетне извъртя очи.

— За какво? Ние не знаехме кой ни е наел тогава.

Ройс сви рамене и Ейдриън отново погледна към Ариста.

— Както и да е, просто извадихме късмет. Арманд не си направи труда да ни екзекутира. Но да, не печелим всеки път. Дори онази мисия с Короносната кула бе същински хаос.

— Ти беше идиот да се върнеш — каза му Ройс.

— Какво се случи? — попита Ариста.

— Двама от телохранителите на патриарха хванаха Ройс, когато се опитвахме да върнем съкровището.

— Като онези двамата на срещата.

— Точно — може да са били и същите.

— Той можеше да избяга — обясни Ройс. — Пътят му беше свободен, а вместо това идиотът се върна за мен. Това бе първият път, когато го видях да се бие. Трябва да кажа, че беше впечатляващо — и че и двамата бяха добри.

— Много добри — тъжно добави Ейдриън. — Едва не ни убиха. Ройс отнесе як побой и го наръгаха в рамото, а аз бях намушкан в бедрото и посечен през гърдите — още нося белега.