Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 177

— Ще е опасен — поправи го мрачната елфка. — Ти и той заедно? Това не ми харесва.

— Но смъртта му ще помогне на дома Хюнет — предупреди я Зак, хващайки се за всичко, което може да промени намеренията на матроната-майка.

— Кралицата на Паяците желае смъртта му — твърдо отвърна Малис. — Трябва да е доволна, за да има Даермон Н’а’шезбаернон някаква надежда да победи дома Хюнет.

— Умолявам те, не убивай момчето.

— Съчувствие? — замисли се матроната. — Дризт не е станал мрачен войн. А ти, нима си загубил бойния си дух?

— Стар съм, Малис.

— Матрона Малис! — поправи го Бриса, но Зак я изгледа така студено, че тя веднага свали змийския си камшик без дори да го е използвала.

— И ще се състаря още повече, ако Дризт загине.

— Не желая това — съгласи се матроната, но Закнафейн не повярва на лъжата й — елфката не се интересуваше от Дризт; не се интересуваше от нищо, освен от това как да си върне благоволението на Кралицата на Паяците. — Не виждам друг изход. Дризт е разгневил Лот и ние трябва да спечелим благоразположението й, преди да е започнала войната.

Повелителят на меча започна да проумява. Тази среща въобще не засягаше Дризт.

— Убий мен вместо момчето.

Малис се престори на много изненадана, ала не успя да скрие ехидната усмивка от лицето си. Ето какво бе целяла от самото начало.

— Ти си войн и си се доказал — запротестира тя. — Стойността ти, както сам каза преди малко, не бива да бъде подценявана. Ако те принеса в жертва на Лот, това ще я задоволи, но каква загуба ще е твоята смърт за дома ни, каква празнина ще остане след нея?

— Празнина, която Дризт ще запълни — отвърна Закнафейн, макар че тайно се надяваше младият До’Урден да не прилича толкова на баща си и да намери някакъв изход от всичко, от пъклените планове на матрона Малис.

— Сигурен ли си?

— Той ми е абсолютно равен в битка — увери я Зак. — Ще порасне, ще стане още по-силен и ще надмине всичко, което е постигнал Закнафейн.

— Наистина ли ще сториш това за него? — подигравателно се ухили матроната.

— Знаеш, че да.

— Винаги си бил глупав — добави върховната жрица.

— За твой ужас — смело продължи Зак, — знаеш, че Дризт би сторил същото за мен.

— Той е млад — измърка Малис. — Ще се научи.

— Както ти научи мен ли?

Победоносната усмивка на мрачната елфка се превърна в мрачна физиономия.

— Предупреждавам те, Закнафейн — изрева тя с цялата мощ на злобната си ярост. — Ако направиш нещо, за да провалиш церемонията по задоволяването на Кралицата на Паяците, ако решиш да ме разгневиш за последен път в края на мизерния си живот, ще дам Дризт на Бриса. Тя и ужасните й играчки ще измъчват твоя син, докато той сам се предаде на Лот!

Без да трепне, Повелителят на меча задържа главата си изправена.

— Аз ти предложих душата си, Малис. Забавлявай се, докато можеш. В края, Закнафейн ще намери покой, а матрона Малис До’Урден ще се изправи пред война!

Няколко думи сложиха край на мига, в който тя тържествуваше. Трепереща от гняв, матроната успя само да прошепне: