Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 188

Р. А. Салваторе

Още несъвзела се от тежкото падане, Малис изрева:

— Хванете го! Искам го мъртъв!

Когато мрачните елфи възстановиха силите си достатъчно, за да изпълнят заповедите на матроната, Дризт вече бе напуснал границите на дома До’Урден.

* * *

Викът дойде, понесен от безшумните криле на ветровете в Астралното измерение. Пантерата се изправи, без да обръща внимание на болката и се заслуша в гласа — успокояващия, познат глас.

Котката полетя с цялото си сърце и сила, за да се отзове на призива на новия си господар.

* * *

Миг по-късно Дризт изпълзя от малкия тунел и заедно с Гуенивар се запътиха към двора на Академията, за да погледнат към Мензоберанзан за последен път.

— Какво място е този град — прошепна на котката младият войн, — моят роден дом? Обитаван от моя народ; мой според цвета на кожата ми и моята история, но нищо не ме свързва с тях. Те са изгубени и винаги ще бъдат. Чудя се има ли други като мен? — прошепна Дризт и за последно се огледа наоколо. — Душите им са обречени, както беше обречен Закнафейн. Горкият Закнафейн. Правя го заради него, Гуенивар. Тръгвам си, защото той не успя. Моят урок беше неговият живот, като мрачен свитък, гравиран със скъпата цена, която бе платил за злите обещания на матрона Малис.

— Сбогом, Зак — изкрещя с непримирим глас Дризт. — Татко мой. Бъди смел, както и аз ще бъда, защото когато се срещнем в отвъдното, няма да бъде в адския огън, в който са обречени да съществуват събратята ни!

Мрачният елф подкани пантерата да влезе в тунела, който щеше да ги отведе в откритите диви земи на Подземния мрак. Докато наблюдаваше грациозните й бързи движения, Дризт осъзна колко щастлив е да има другар като нея — с такъв свободен дух, такава истинска приятелка. Нямаше да им е леко отвъд добре охраняваните граници на Мензоберанзан. Щяха да са незащитени и съвсем сами, но според Дризт така щеше да бъде по-добре — много по-добре, отколкото да прекарат живота си сред злобата на мрачните елфи.

Дризт прекрачи в тунела след Гуенивар и завинаги напусна Мензоберанзан.

Информация за текста

$source = Моята библиотека

$id = 16853

$book_id = 3324

Издание:

Р. А. Салваторе. Градът на мрака

Редактор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Светлозар Петров

ISBN: 954-761-120-8

ИК „ИнфоДАР“, София, 2003

1

Миля — мярка за дължина, равняваща се на 1,609 км. — Б.пр.

2

Фут — мярка за дължина, равняваща се на 30,48 см. — Б.пр.

3

Паунд — мярка за тежест, равняваща се на 0,453 кг. — Б.пр.

4

Ярд — мярка за дължина, равняваща се на 0,941 м. — Б.пр.