Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 178

— Отведете го!

Зак не се съпротивлява, когато Мая и Виерна го завързаха за паякообразния олтар в параклиса на дома До’Урден. През повечето време той наблюдаваше Виерна и съчувствието, обгърнало тишината на очите й. Тя също можеше да стане като него, но дори и да бе имал надежда на времето, отдавна бе погребана от безмилостните проповеди в слава на Кралицата на Паяците.

— Тъжна си — каза й Закнафейн.

Виерна възвърна твърдостта си и силно затегна едно от въжетата около баща си, за да му причини болка.

— Жалко — отвърна тя, — домът До’Урден заплаща твърде висока цена за глупавата постъпка на Дризт. Щях да се радвам да ви видя двамата заедно в битка.

— Домът Хюнет нямаше да се радва — отвърна Зак и й намигна. — Не плачи, дъще моя.

Виерна му удари силен шамар.

— Да вървиш в гроба заедно с лъжите ти!

— Отричай го колкото искаш, Виерна — беше единственото, което мрачният елф пожела да каже.

Двете върховни жрици се отдръпнаха от олтара. Виерна се опита да прикрие навъсеното си изражение, а Мая се изкикоти весело, когато Бриса и матрона Малис влязоха в параклиса. Матроната-майка беше облякла най-красивите си церемониални одежди — черни, наподобяващи паяжина, прилепнала по тялото й и същевременно плаващи по него. Бриса носеше свещеното ковчеже.

Закнафейн не им обърна никакво внимание, когато подеха ритуалния напев в прослава на Кралицата на Паяците, с който споделяха надеждите си, че тя ще ги възнагради със своето благоволение. Мрачният елф се надяваше на друго в този момент.

— Победи ги всичките — прошепна той. — Само не оцелявай, както аз оцелявах, синко. Живей! Бъди верен на себе си и на сърцето си!

Огънят в казаните сякаш оживя. Стаята се озари от блясък. Зак усети горещината; знаеше, че порталът към мрачното измерение е отворен.

— Вземи този… — чу той песента на матрона Малис, но прогони гласа й от мислите си; трябваше да довърши последните молитви на своя живот.

Обредната кама, наподобяваща паяк, надвисна над гърдите му. Матроната стискаше оръжието в тънките си ръце; лъскавата й, запотена кожа отразяваше оранжевия оттенък на огъня в приказен блясък.

Приказен като прехода от живота към смъртта.

28

Истинска господарка

Колко време беше минало? Час? Два? Масой крачеше напред-назад по дължината на един пролом между две сталагмитени възвишения, на няколко фута разстояние от тунела, в който бяха навлезли Дризт и Гуенивар.

— Пантерата вече трябваше да се е върнала — промърмори магьосникът и започна да губи търпение.

Миг по-късно на лицето му се изписа облекчение, когато голямата черна глава на Гуенивар се подаде от изхода на пещерата зад една от статуите на пазещите тунела чудовища. Козината около челюстта на пантерата очевидно беше пропита с прясна кръв.

— Свършено ли е? — попита Масой като едва се сдържаше да не закрещи от радост. — Мъртъв ли е Дризт До’Урден?

— Едва ли — дочу се отговор.

Дризт, въпреки своя идеализъм, трябваше да признае, че изпита лека наслада, когато вълна от страх заля и охлади пламналите от радост бузи на злия магьосник.

— Какво е това, Гуенивар?! — запита той. — Изпълни заповедта ми! Убий го веднага!