Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 175

За пръв път беше спал така спокойно, така тихо. Може би в Мензоберанзан тези сънища бяха опасни.

— Матрона Малис желае да те види — заяви Бриса.

— Не съм облечен подходящо — небрежно отвърна Закнафейн. — Коланът и оръжията ми, ако обичате.

— Не обичаме! — кресна най-голямата дъщеря повече на сестрите си, отколкото на Зак. — Не ти трябват оръжия.

Повелителят на меча не беше много сигурен в това.

— Тръгвай веднага — нареди Бриса и вдигна камшика си.

— Ако бях на твое място, първо щях да се уверя какво иска матроната, преди да постъпя така глупаво — с гневен поглед я предупреди Зак.

Припомнила си влиянието на този мрачен елф, Бриса се почувства застрашена и свали камшика.

Закнафейн стана от леглото. Със същия поглед той изгледа поред Мая и Виерна и наблюдаваше реакциите им, за да прецени защо го вика матрона Малис.

Когато излезе от стаята, върховните жрици го наобиколиха, запазвайки разумна, но не голяма дистанция между себе и опасния повелител на меча.

— Трябва да е сериозно — тихо отбеляза Зак, така че да го чуе само Бриса, която предвождаше групата.

Тя се обърна и се ухили зловещо. Усмивката й не разсея подозренията на Закнафейн. Нито пък ги разсея матроната. Когато групата влезе в стаята, завариха Малис, седнала на трона си, приведена напред в нетърпеливо очакване.

— Матрона Малис — поздрави я Зак и направи дълбок поклон, хванал двата края на нощната си риза, за да подчертае неуместното си облекло. Искаше Малис да разбере как се чувства той, когато го правеха за смях посред нощ.

Матроната не отвърна на поздрава му, само се облегна назад в трона си. Без да сваля очи от Закнафейн, тя потърка острата си брадичка с крехката си ръка.

— Ще ми кажеш ли защо ме повика? — осмели се да каже Зак, а в гласа му още се усещаше сарказъм. — Предпочитам да се върна в стаята си и да поспя. Не можем да дадем такова предимство на дома Хюнет — един изморен Повелител на меча.

— Дризт го няма — изръмжа Малис.

Закнафейн се почувства като ударен с мокър парцал. Той се напрегна, а усмивката изчезна от лицето му.

— Напуснал е дома, въпреки заповедите ми — продължи матроната.

Възрастният елф видимо се поуспокои. Когато Малис бе обявила, че синът им го няма, първата му мисъл бе, че тя и нейните покварени помощнички са извели Дризт навън и са го убили.

— Той е импулсивно момче — отбеляза Зак. — Убеден съм, че скоро ще се върне.

— Импулсивно — повтори матроната, а гласът й не звучеше одобрително.

— Ще се върне — отново каза мрачният елф. — Няма нужда да вдигаме тревога или да предприемаме извънредни мерки.

Той погледна към Бриса, въпреки че много добре знаеше, че Малис не го е повикала само, за да му съобщи, че Дризт е излязъл.

— Вторият син не се подчини на заповедта на матроната-майка — изръмжа най-голямата дъщеря. Предварително беше уговорено тя да направи това прекъсване.