Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 176

— Импулсивен е — повтори Закнафейн, сдържайки смеха си. — Не е голямо провинение.

— И колко често му се случва да е такъв? — попита Малис. — Прилича ми на един друг член на дома До’Урден.

Зак се поклони отново, приемайки думите й като комплимент. Матроната сигурно бе решила как ще го накаже, ако това беше намерението й. Сега го подлагаха на изпитание, поне така изглеждаше, и поведението му едва ли имаше значение.

— Момчето е оскърбило Кралицата на Паяците! — яростно изръмжа могъщата върховна жрица, уморена от сарказма на Закнафейн. — Дори ти не беше толкова глупав, че да сториш това!

Черен облак сякаш премина по лицето на мрачния елф. Тази среща беше сериозна. Животът на Дризт бе заложен на карта.

— Но ти знаеш какво е извършил — продължи Малис и отново се облегна на трона си.

Хареса й, че успя да обезпокои Зак, че щеше да го накара да се оправдава. Беше намерила слабото му място. И сега беше неин ред да го измъчва.

— Че е напуснал къщата ли? — запротестира той. — Но това е съвсем невинна грешка. Лот едва ли би се загрижила за такава дреболия.

— Не ни заблуждавай, Закнафейн. Знаеш, че момичето от светлите елфи е живо!

Дъхът на мрачния елф секна от ужас. Малис беше разбрала. По дяволите Малис, Лот беше разбрала!

— Изправени сме пред война — продължи спокойно матроната, — загубили сме благоразположението на Кралицата на Паяците и трябва да поправим грешката си — тя погледна мрачния елф в очите. — Наясно си с природата ни и знаеш, че трябва да постъпим така.

Зак отчаяно кимна. Ако възразеше по някакъв начин, това само щеше да утежни положението на Дризт, ако то въобще можеше да бъде по-тежко.

— Вторият син трябва да бъде наказан — каза Бриса.

Повелителят на меча знаеше, че и това прекъсване беше предвидено. Чудеше се колко пъти Малис и Бриса бяха разигравали тази сцена.

— Аз ли трябва да го накажа? — попита Закнафейн. — Няма да го направя — не ми е в правомощията да го сторя.

— Наказанието му не ти влиза в работата — каза Малис.

— Тогава защо ме събудихте? — попита той, опитвайки се да стои настрана от проблема на своя син — правеше го за доброто на момчето, не за своето.

— Помислих си, че трябва да ти кажа — отвърна матроната. — Вие с Дризт толкова се сближихте онзи ден в тренировъчната зала. Баща и син.

Тя ги е видяла! Сега Зак разбираше. Малис, вероятно и противната Бриса, бяха видели всичко! Мрачният елф сведе глава, когато разбра, че несъзнателно е причинил големи неприятности на своя син.

— Едно дете на светъл елф е живо — бавно започна матроната, като изричаше всяка дума с драматична яснота, — едно дете на мрачен елф трябва да умре.

— Не! — изкрещя Зак, неспособен да сдържа чувствата си; трябваше да намери изход. — Дризт е млад. Той не разбира…

— Много добре е знаел какво върши! — закрещя Малис. — Той не се разкайва за постъпката си! Толкова прилича на теб, Закнафейн! Прекалено много прилича на теб.

— Ако е като мен, значи може да се научи — промълви той. — Никога не съм ти бил в тежест, Мали… матрона Малис. Ти спечели толкова много от присъствието ми в този дом. Дризт е повелител на меча, също като мен. Може да е полезен за дома До’Урден.