Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 156

Тя не възрази; знаеше, че е имала основание да призове йоклолата.

— Обясни ми защо смееш да ме безпокоиш — дочу тя коварните мисли на прислужницата.

— За да ти задам един простичък въпрос — отвърна с помощта на телепатията Малис — при разговорите с тези същества не бяха необходими думи.

— Този, чийто отговор знаеш? Нима отговорът на този въпрос е толкова важен за теб. Рискуваш последиците от това да са наистина ужасни.

— Налага се да разбера — отвърна матроната, а трите й дъщери я гледаха с любопитство — те чуваха мислите на йоклолата, но не и тези на майка си.

— Ако отговорът е толкова важен и е известен на прислужниците, значи и Кралицата на Паяците го знае. Не мислиш ли, че Лот щеше да ти го е дала, ако е искала.

— До днес богинята може да е мислила, че не го заслужавам. Но нещата се промениха.

Прислужницата не каза нищо и обърна очите си навътре, сякаш се свързваше с друго далечно измерение. След няколко напрегнати мига йоклолата каза със спокоен и равен глас, който изглеждаше някак странно на фона на гротескната й външност:

— Поздравления, матрона Малис До’Урден.

— И аз те приветствам, теб и нашата господарка — Кралицата на Паяците — отвърна матроната и се усмихна шеговито на дъщерите си, ала не се обърна, за да види съществото зад себе си. Очевидно беше права, че са спечелили благоразположението на Лот.

— Даермон Н’а’шезбаернон си спечели благоволението на Кралицата на Паяците — каза прислужницата. — Мрачните войни се представиха блестящо в битката, дори надминаха жриците, които ги придружаваха. Длъжна съм да приема призива на матрона До’Урден — пипалата се махнаха от раменете на Малис и йоклолата застана точно зад нея в очакване на заповедите й.

— Щастлива съм, че нося слава на Кралицата — започна Малис и внимателно обмисляше как да формулира въпроса си. — Аз те призовах, както казах и преди, само за да ти задам един въпрос.

— Питай — подкани я прислужницата, а подигравателният тон на гласа й подсказа на четирите върховни жрици, че чудовището вече знае какъв ще е въпросът.

— Носят се слухове, че над дома ми е надвиснала заплаха — каза Малис.

— Слухове? — попита с дрезгав и зловещ смях йоклолата.

— Имам доверие на източниците си — защити се матроната. — Нямаше да те повикам, ако наистина не чувствах заплахата.

— Продължавай — забавляваше се прислужницата. — Това не са само слухове, матрона Малис До’Урден. Друг дом наистина подготвя нападение срещу вашия.

Мая ахна от ужас, сестрите и майка й я изгледаха с презрение — беше постъпила много детински.

— Кажи ми кой е този дом — помоли матроната. — Ако Даермон Н’а’шезбаернон наистина е спечелил благоразположението на Кралицата на Паяците, настоявам Лот да ни разкрие кои са враговете ни, за да ги унищожим!

— А какво ще стане, ако враговете ви също се ползват с нейното благоволение — каза прислужницата. — Мислиш ли, че Лот ще ги предаде?

— Те се ползват с всяко преимущество — запротестира Малис. — Знаят какво прави дома До’Урден. Няма съмнение, че ни наблюдават всеки ден и подготвят плановете си. Разкрийте ми кои са те и нека ви покажем кой дом заслужава победата.