Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 155

— Дризт е победил земен дух! — закрещя развълнувана Бриса. — Сам-самичък, с малко помощ от един магьосник! Върховната жрица от патрула е потвърдила, че той го е сторил!

Матрона Малис въздъхна и обърна гръб на дъщеря си. Никога не бе разбирала Дризт — той бе най-изкусният войн в целия град, но нямаше правилно отношение към живота — начинът му на мислене бе съвсем погрешен. И сега това — земен дух! Беше виждала такова същество да унищожава цял отряд от мрачни елфи; беше убило множество наемни войни, преди да продължи по пътя си. А сега, нейният син — нейният странен син — бе убил такъв дух сам, без ничия помощ!

— Спечелили сме благоразположението на Лот през този ден — отбеляза Бриса, неразбираща реакцията на майка си.

Думите на върховната жрица подсетиха Малис да стори нещо.

— Повикай сестрите си — нареди тя. — Ще ви очаквам в параклиса. Ако домът До’Урден наистина е спечелил нещо в тунелите, може би ще склоним Кралицата на Паяците да ни даде малко информация.

— Виерна и Мая очакват още новини в центъра на града — Бриса се бе объркала — мислеше си, че матроната говори за още информация относно битката. — Само след час ще знаем всичко със сигурност — обясни тя.

— Сражението с гномовете въобще не ме интересува! — сгълча я Малис. — Ти ми каза всичко, което трябваше да знам за моето семейство. Останалото няма значение. Трябва да спечелим нещо от героизма на твоите братя.

— Да узнаем кои са враговете ни! — промълви дъщерята, разбрала намеренията на майка си.

— Точно така. Трябва да разберем кое семейство е заплаха за дома До’Урден. Ако наистина сме спечелили благоразположението на Кралицата на Паяците през този ден, тя може да ни дари с познанието, което ни е необходимо, за да унищожим враговете си!

Малко по-късно четирите върховни жрици на дома До’Урден се бяха събрали във фоайето на параклиса около паяка-идол. Пред тях, в купа от най-черен оникс, гореше свещен тамян, благоуханен и мъртвешки, благословен от прислужниците на Лот — йоклолите.

Цветовете на пламъка се меняха, преливаха един в друг — от оранжево до зелено и яркочервено. Накрая в огъня започна да се оформя лицето, дочуло молитвите на четирите върховни жрици и настойчивия глас на матрона Малис. Огнените езици спряха своя танц, успокоиха се и сякаш се заоблиха — придобиха формата на гола глава, която се издължи нагоре и започна да расте. Пламъкът изчезна съвсем и на негово място се появи лицето на една йоклола, приличащо на полуразтопен восък, с гротескно издължени очи и увиснала челюст.

— Кой ме вика? — попита малката фигура, а мислите й, толкова могъщи спрямо миниатюрния й ръст, отекнаха силно в съзнанията на присъстващите мрачни елфки.

— Аз, прислужнице — отвърна на глас матроната и се поклони — искаше и дъщерите й да я чуват. — Аз съм Малис и съм предана слугиня на Кралицата на Паяците.

Йоклолата изчезна в кълбо от дим, а в купата от черен оникс останаха само тлеещи въгленчета тамян. Миг по-късно прислужницата се появи в цял ръст, застанала зад матроната-майка. Дъхът на трите върховни жрици секна, когато съществото провеси две противни пипала през раменете на Малис.