Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 158

— Дризт и Дайнин бяха извън дома — добави Бриса. — Извън града. В патрула им имаше представители на всеки по-влиятелен дом в Мензоберанзан, на всеки, който би дръзнал да ни нападне!

Въпреки че огънят в очите на Малис още бушуваше, добрата логика на дъщеря й успя да я поуспокои.

— Доведете ми ги, когато се завърнат в Мензоберанзан — нареди матроната на Виерна и Мая. — А ти — обърна се тя към Бриса, — повикай Ризен и Закнафейн. Цялото семейство трябва да присъства, за да разберем каквото ни е нужно!

— А братовчедите, войниците? — попита Бриса. — Някой по-далечен роднина може би знае кои са враговете ни.

— Да ги съберем и тях? — предложи с развълнуван глас Виерна. — Да съберем целия клан, цялата жива сила на дома До’Урден?

— Не — отвърна матроната. — Никакви братовчеди и войници. Не вярвам да са замесени в това. Ако някой от знатната част на дома не знаеше отговора, йоклолата щеше да ни го каже. Унижих се да задам въпрос, чийто отговор съм могла да знам, чийто отговор е известен на някой от членовете на моето семейство — тя скръцна със зъби и изсъска: — Не ми е приятно да се унижавам!

* * *

Малко по-късно, Дризт и Дайнин се прибраха в дома До’Урден, изтощени и доволни, че патрулът е вече зад гърба им. Едва бяха преминали през входа и тъкмо свиваха по широкия коридор, отвеждащ до стаите им, когато срещнаха Закнафейн.

— О, героят се е завърнал — отбеляза той, гледайки към Дризт.

Младият До’Урден долови сарказъм в думите на стария си учител.

— Изпълнихме успешно задачите си — каза Дайнин, засегнат от пропуска на Закнафейн — той бе забравил да го поздрави. — Аз бях начело на…

— Знам за битката — увери го Повелителят на меча. — В града не спират да говорят за нея. Сега ни остави, първи сине. Аз и брат ти трябва да изясним нещо.

— Ще си тръгна, когато аз реша! — изръмжа мрачният войн.

— Искам да говоря с Дризт насаме, така че изчезвай — ядоса се Зак.

Дайнин направи нещо неразумно — посегна към меча си. Но преди да го извади, Закнафейн го бе зашлевил два пъти, с другата си ръка бе извадил кама и я бе опрял в гърлото на първия син.

Дризт ги наблюдаваше със смаян поглед — беше убеден, че Закнафейн ще убие Дайнин, ако не си тръгне.

— Изчезвай — повтори Повелителят на меча, — ако ти е мил животът.

Дайнин вдигна ръце и бавно се отдръпна.

— Матрона Малис ще научи за това! — предупреди той.

— Сам ще й кажа — подигра му се Зак. — Да не мислиш, че ще се разтревожи за теб, глупак такъв? Според твоята майка, мъжете се борят за издигане в собствената си йерархия. Така че, тръгвай, първи сине. И не се връщай, докато нямаш смелост да се биеш с мен.

— Ела, братко — обърна се Дайнин към Дризт.

— Имаме работа — напомни му Закнафейн.

Дризт ги погледна — първо единия, после другия мрачен елф — смаян от желанието им да се убият взаимно.

— Ще остана — реши той. — Наистина трябва да уредим нещо с Повелителя на меча.

— Ти решаваш, герой — изсъска Дайнин, завъртя се на пета и демонстративно напусна коридора.

— Спечели си враг — отбеляза Дризт.

— Имам много — засмя се Закнафейн. — Ще си спечеля още, преди да е ударил последния ми час! Но, както и да е. Брат ти, твоят по-голям брат, ти завижда. Ти трябва да внимаваш, не аз.