Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 157

— Ами ако врагът ви е по-силен от вас? Тогава матрона Малис До’Урден пак ли ще призове Лот, за да се намеси и спаси злощастния ви дом?

— Не! — изкрещя Малис. — Ще разчитаме на силите, с които ни е дарила Кралицата на Паяците и ще се изправим срещу врага. Дори и да е много по-могъщ от нас, уверявам Лот, този дом ще пострада жестоко, ако нападне дома До’Урден!

Прислужницата отново потъна в себе си, намирайки пътя към своя дом, към измерение много по-мрачно от Мензоберанзан. Малис стискаше силно ръката на Бриса, застанала от дясната й страна, и тази на Виерна, застанала отляво. После заедно предаваха връзката си към Мая, която стоеше в основата на кръга.

— Кралицата на Паяците е доволна, матрона Малис До’Урден — обяви прислужницата най-накрая. — Тя ви уверява, че по време на битката ще се ползвате с нейното благоразположение повече, отколкото вашите врагове, може би…

Като чу последните думи и тяхната двусмисленост, Матрона Малис се разтрепери, но прие, макар и с неохота, че Лот никога и при никакви обстоятелства не даваше обещания.

— Ами отговора на въпроса ми? — настоя тя. — Защо те призовах?!

Изведнъж блесна ярка светлина, която заслепи всички в параклиса. Когато възвърнаха зрението си, те видяха йоклолата. Отново смалена, тя ги гледаше свирепо от пламъците в купата от черен оникс.

— Кралицата на Паяците не отговаря на въпроси, чиито отговори са известни! — оповести прислужницата, а свръхестественият й глас отекна болезнено в ушите на мрачните елфки. Пламъците изригнаха за пореден път и йоклолата изчезна, разбивайки на хиляди парчета скъпоценната купа.

Матрона Малис грабна едно от късчетата оникс и го запрати в стената.

— Вече известен — изкрещя яростно тя. — Известен на кого? Кой в този дом пази тайни от мен?

— Вероятно тази, която знае отговора, не знае, че го знае — добави Бриса в опит да успокои майка си. — Тя или го е разбрала току-що, или не е имала възможността да дойде и да ти го каже.

— Тя? За коя „тя“ говориш, Бриса? Всички сме тук. Нима дъщерите ми са толкова глупави, че да не забележат очевидната заплаха, надвиснала над дома ни?

— Не, матрона Малис! — уплашени извикаха в един глас Виерна и Мая — яростта на майка им излизаше извън контрол.

— Не знам нищо, не съм виждала никакъв знак! — каза Виерна.

— Нито пък аз! — добави Мая. — През тези седмици не съм се отделяла от теб и не съм видяла повече от теб самата!

— Да не намекваш, че нещо ми убягва? — ръмжеше Малис, а кокалчетата на пръстите й бяха побелели от силата, с която стискаше юмруците си.

— Не, матрона Малис! — силно изкрещя Бриса — достатъчно силно, за да успокои за миг своята майка и да отвлече вниманието й от другите две дъщери. — Ако не е тя, тогава е той. Някой от синовете ти може да знае или Закнафейн, или Ризен, може би…

— Да — съгласи се Виерна. — Те са просто мъже. Глупави са, винаги им убягват важните подробности.