Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 153

Когато водачът на гномовете беше изведен от нишата, през другия тунел в нея влязоха мрачните елфи, преследвали избягалите свиърфнебли.

— Не можахме да ги хванем в тези ниски галерии — оплака се един от тях.

— Проклятие! — изръмжа Дайнин; да върнеш в Блингденстоун един гном, след като си му отрязал ръцете, беше едно, но да оставиш някоя от тези гадини да ти се изплъзне безнаказано — това си беше съвсем друго. — Трябваше да ги хванете!

— Гуенивар ще свърши тази работа — заяви Масой и повика котката, без да изпуска Дризт от погледа си.

Сърцето на младия До’Урден запрепуска, докато гледаше как магьосникът гали пантерата.

— Хайде, мила моя. Да заловим тези гномове! — Хюнет усети, че тези думи жегнаха Дризт; знаеше, че той не одобрява участието на пантерата в такива преследвания.

— Избягали ли са? — обърна се младият войн към своя брат, а в гласа му звучеше отчаяние.

— Ще тичат по целия път до Блингденстоун — отвърна спокойно Дайнин. — Ако им позволя.

— А ще се върнат ли тук?

Като чу абсурдния въпрос на Дризт, първият син направи кисела гримаса.

— Ти би ли го направил?

— Значи сме изпълнили своя дълг — заключи Дризт в напразни опити да провали долните планове на Масой.

— Днес спечелихме — съгласи се Дайнин, — въпреки че загубите ни не бяха малко. Но можем още да се позабавляваме с помощта на пантерата на магьосника.

— Да се позабавляваме — повтори Масой на Дризт. — Тръгвай, Гуенивар, в тунелите. Покажи ни колко бързо тичат уплашените свиърфнебли!

Бяха изминали само няколко минути, когато котката се завърна в стаята и в устата си носеше мъртъв гном. Тя пусна тялото в краката на Масой, а той й нареди:

— Връщай се! Донеси ми още!

Звукът, с който трупът падна на земята, накара Дризт да потръпне. Младежът погледна пантерата в очите и прочете в тях тъга, дълбока колкото неговата. Котката беше ловец. И тя като Дризт имаше достойнство. Но за Масой, Гуенивар беше просто играчка и нищо повече — инструмент, с който доставяше удоволствие на извратената си същност. Той я караше да убива, защото убийството го правеше щастлив.

В ръцете на магьосника, Гуенивар беше просто убиец.

Пантерата спря на входа на малкия тунел и погледна към Дризт, а очите й почти го молеха за прошка.

— Върви! — изкрещя Масой и изрита животното; после хвърли отмъстителен поглед към младия До’Урден.

Магьосникът бе изпуснал своя шанс да убие мрачния войн и трябваше много внимателно да обясни на коравосърдечната си майка защо е допуснал тази грешка. Но той реши да не мисли за неприятната случка сега; в момента му стигаше гледката на измъчения, глупав До’Урден.

Дайнин и останалите не разбраха какво ставаше между Дризт и Масой — бяха прекалено заети да чакат завръщането на Гуенивар, да гадаят каква сила ще използват гномовете срещу перфектния убиец и да се забавляват в този тягостен миг. Веселяха се с онова типично за мрачните елфи чувство за хумор, което ги караше да се смеят, когато от очите им трябваше да се леят сълзи.