Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 59

Тръсна глава и бързо закрачи из плетеницата от пресичащи се тунели. Някои от тях рязко завиваха и се спускаха надолу под останалите, други отстъпваха място на естествени стъпала, отвеждащи към нови нива и лъкатушещи коридори.

Колко много му липсваше Гуенивар сега! Вярната пантера с лекота щеше да открие правилния път в лабиринта от тунели.

Сети се за котката отново няколко минути по-късно, когато зад поредния завой откри още топъл труп. Беше подземен гущер, но какъв точно бе трудно да се каже, тъй като тялото бе напълно обезобразено. Опашката беше откъсната, както и долната челюст, коремът зееше разпорен и вътрешностите му ги нямаше. Върху кожата имаше дълбоки драскотини, като от дълги, хищнически нокти, тук-там личаха и тънки ивици, прорязани сякаш от елфически камшик. До малката локвичка кръв, която се бе събрала край трупа, скиталецът забеляза следа от лапа, доста наподобяваща дирите на Гуенивар.

Само че пантерата се намираше на хиляди мили разстояние, а този гущер бе убит преди не повече от час. Обитателите на Подземния мрак не кръстосваха надлъж и нашир като тези от Повърхността… което означаваше едно-единствено нещо — опасният хищник не беше далеч.

* * *

Бруенор Бойния чук се втурна по коридора с гръм и трясък, скръбта му, поне временно, явно бе отстъпила място на сляпа ярост. Тибълдорф Пуент подтичваше до краля си, без да спира да сипе въпрос след въпрос, а доспехите му скърцаха по-пронизително от всякога.

Изведнъж Бруенор се закова на място и завря лице на милиметри от чернобрадия войн.

— Защо не вземеш да се изкъпеш? — изрева той.

Пуент зяпна, изгубил напълно дар слово. Според неговите представи един джуджешки крал, изискващ от свой поданик да се изкъпе, бе нещо също толкова ужасно, колкото би била за един човек заповедта на господаря му да убива деца. Все пак имаше граници, които дори един крал нямаше право да престъпва!

— Добре де! — изсумтя Бруенор. — Щом е така. Но поне иди и смажи тез’ ръждясали железа. Как да се съсредоточа при цялото туй скърцане и дрънчене!

Пуент побърза да кимне в знак на съгласие с това компромисно решение и хукна към стаята си, изплашен да не би деспотичният му повелител да размисли и все пак да го накара да се окъпе.

Всъщност Бруенор просто искаше да се отърве за малко от бесовойна и изобщо не се интересуваше дали заповедта му ще бъде изпълнена или не. Беше прекарал един наистина тежък следобед. Току-що се бе срещнал с Берктгар Храбри, пратеник от Заселническа твърдина, и беше научил, че Кати-Бри така и не бе пристигнала там, макар да бе напуснала Митрил Хол преди почти цяла седмица.

Джуджето не спираше да прехвърля в ума си подробностите от последната си среща с младата жена, мъчейки се да си припомни всеки неин жест или дума, за да разбере какво става. Само че тогава, прекалено погълнат от собствената си болка, той почти не я бе забелязал. Дори Кати-Бри да бе намекнала нещо за намеренията си, той просто го бе пропуснал.