Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 190

— О, да, той също не го отрича — засмя се Кати-Бри. — Рано или късно, всички ние правим по нещо глупаво. И точно затова са приятелите — да ни помогнат, когато се държим безразсъдно.

Най-сетне Бруенор не издържа и стори онова, от което дъщеря му имаше такава отчаяна нужда сега — притисна я в обятията си.

— А Дризт не може и да мечтае за по-добър приятел от Кати-Бри! — прошепна той и зарови лице във врата й, а сълзите се стичаха от очите му и изцеряваха нараненото му сърце.

* * *

Недалече от Митрил Хол Дризт До’Урден бе приседнал на една скала. Бръснещият вятър, предвестник на наближаващата зима, хапеше лицето му, ала той не усещаше нищо, потънал в пурпурната омая на зората, с която мислеше, че се е простил завинаги.

Информация за текста

R. A. Salvatore

Starless Night, 1992

Издание:

Р. А. Салваторе. Беззвездна нощ

Редактор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо дар“, София, 2004

ISBN 954–761–141–0

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/18206

Последна корекция: 18 ноември 2010 в 10:00