Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 60

Първата му мисъл, когато разбра, че дъщеря му не е в Заселническа твърдина, бе, че сигурно я е сполетяла беда по пътя. Тъкмо се канеше да нареди на войните си да претърсят всеки милиметър от планината, когато се поддаде на внезапен импулс и попита Берктгар как върви строежът на надгробната могила.

— Каква могила? — изненадано бе попитал варваринът и именно в този миг Бруенор разбра, че е бил заблуден и веднага се досети кой може да е помогнал на Кати-Бри в измамата.

Устремът му бе толкова голям, че замалко не изкърти здравата, обкована с желязо врата на изкусния оръжеен майстор Бъстър Якоделец, когато влетя в стаята му. Синьобрадото джудже и Риджис, който се бе изправил на малка платформа, за да може майсторът да му вземе мярка и да поразшири доспехите, които бяха започнали да му отесняват тук-там, подскочиха от изненада.

Бруенор се втурна към тях (Бъстър бе достатъчно благоразумен, за да се отдръпне от пътя му навреме), сграбчи полуръста за предницата на ризата и го повдигна във въздуха само с една ръка.

— Къде е момичето? — ревна той.

— Заселни… — опита се да каже Риджис, ала Бруенор го разтърси с всичка сила.

— Къде е момичето? — процеди той заплашително тихо. — И хич не се опитвай да ми играеш номерца, Къркорещ корем!

На Риджис вече започваше сериозно да му писва да бъде подмятан като парцалена кукла от предполагаемите си приятели. Съобразителен както винаги, той веднага се сети какво да каже — Кати-Бри била тръгнала към Града на сребърната луна, за да намери Дризт. Като се позамислеше, в думите му щеше да има дори зрънце истина.

Ала когато погледна лицето на приятеля си и видя болката, която прозираше под яростта и жестоките белези, усети, че няма сили да го излъже.

— Пусни ме — меко каза той и Бруенор, доловил искреното съчувствие в гласа му, внимателно му помогна да стъпи на крака.

Риджис оправи смачканата си туника, поизтупа се и размаха малкото си юмруче в лицето на краля:

— Как смееш! — изрева той.

Бруенор занемя и направи крачка назад, слисан от необичайното държание на дребничкия си приятел.

— Първо идва Дризт и ме принуждава да пазя тайна — продължаваше да се гневи полуръстът. — После пристига Кати-Бри и започва да ме подхвърля насам-натам, докато не изкопчи всичко. А сега и ти… Хубави другари съм си намерил, няма що!

Острите думи поуспокоиха избухливото джудже, но само за миг. За каква тайна говореше Къркорещия корем?

В този миг в стаята нахълта Тибълдорф Пуент. Доспехите му скърцаха все така ужасяващо, но за сметка на това, сега, освен обичайната мръсотия, по лицето и ръцете му лъщеше солидно количество масло. Той спря пред Бруенор, опитвайки се да разбере какво става и нетърпеливо потри омазаните си длани:

— Да го прегърна ли, кралю? — обнадеждено попита той и поглади острата си броня.