Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 47

Алустриел се усмихна, но не отвърна нищо. Фрет мразеше всичко, което можеше да го накара да се изцапа или да се отдели от задълженията си на любим съветник и мъдрец на Сребърната лейди. Пътешествието из дивите земи около Прохода на мъртвите орки със сигурност предвещаваше и двете.

— С магическите си подкови жребците ви ще препускат по-бързо от вятъра — обърна се Алустриел към Кати-Бри, после хвърли поглед към мърморещото джудже.

Младата жена не отвърна нищо, дори не поблагодари за помощта. Всъщност, тя не бе разменила и дума с домакинята си от срещата им по-рано същата сутрин и през цялото време от държанието й лъхаше хлад.

— С малко повечко късмет може дори да изпреварите Дризт — продължи Алустриел. — Моля те, говори с него и го убеди да се върне у дома. Мястото му не е в Подземния мрак… вече не.

— Дризт сам трябва да реши къде му е „мястото“ — отвърна Кати-Бри, ала всъщност думите се отнасяха не за елфа, а за нея самата.

— Разбира се! — съгласи се Алустриел и по устните й отново се разля онази многозначителна усмивка, която караше младата жена да се чувства неизказано дребна. — Та аз съвсем не се опитвам да те спра. Напротив, сторих всичко по силите си, за да ти помогна… независимо дали смятам избора ти за разумен или не.

Кати-Бри се подсмихна:

— Не можеше да не добавиш последната забележка, нали?

— Нима нямам право на собствено мнение? — попита Алустриел.

— О, имаш и още как! — отново се засмя Кати-Бри. — И го раздаваш на всички, независимо дали те се интересуват от него или не.

Макар да разбираше причината за това остро държание, лейди Алустриел не можа да скрие изненадата си.

Кати-Бри смушка кобилата и бавно се отдалечи.

— Ти го обичаш — отбеляза Алустриел.

Младата жена рязко дръпна юздите и се обърна назад. Сега бе неин ред да остане изненадана.

— Елфа — допълни Алустриел, по-скоро за да подкрепи думите, в които искрено вярваше, отколкото да ги поясни.

Кати-Бри задъвка долната си устна, сякаш се чудеше какво да отговори, после се отказа и като пришпори коня, полетя напред.

— Но пътят е толкова дълъг! — простена Фрет.

— Тогава бързай, колкото можеш — отвърна лейди Алустриел, — и се върни при мен заедно с Кати-Бри и Дризт!

— Както наредиш, господарке! — поклони се джуджето и накара понито да се втурне след черната кобила.

Лейди Алустриел остана край източната порта дълго след като Кати-Бри и Фредегар се бяха изгубили от погледа й. За кой ли път й се прииска да не носи на плещите си товара на властта. Хиляди пъти би предпочела да скочи върху най-бързия си жребец и да препусне рамо до рамо с Кати-Бри. На драго сърце би навлязла дори в недрата на земята в търсене на забележителния мрачен елф, който се бе превърнал в един от най-скъпите й приятели.

Ала не можеше. Въпреки всичко, Дризт До’Урден си оставаше просто малка песъчинка в безбрежното море на широкия свят, който всеки ден се нуждаеше от нейната помощ.

— На добър път, дъще на Бруенор — прошепна красивата, среброкоса жена. — На добър път и нека боговете бдят над теб!

* * *

Възседнал черно-белия си жребец, Дризт бавно се изкачваше по каменистата пътека. Подухваше топъл ветрец, небето бе ясно, ала едва преди няколко дни тук бе вилняла свирепа буря и земята все още бе доста кална. Най-сетне, опасявайки се, че животното може да се подхлъзне и да се нарани, скиталецът скочи от гърба му и внимателно го поведе нагоре.