Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 46

— Не знам къде се намира пещерата — отговори Сребърната лейди.

Кати-Бри спря да се бърше и замалко не изпусна дрехите, които тъкмо бе събрала накуп. При вида на изумлението в очите й, Алустриел успокоително протегна длан:

— Точно затова доведох Фрет.

— Фредегар Трошискал — поправи я джуджето с необичайно мелодичен за расата си глас и като разпери театрално ръце, направи изящен поклон.

На Кати-Бри й се стори, че звучи като елф, затворен в джуджешко тяло. Тя сбърчи чело и изпитателно го изгледа — макар да бе прекарала почти целия си живот сред джуджета, никога не бе срещала друг като него. Брадата му беше спретнато подстригана, върху дрехите му не се виждаше и най-малкото петънце, кожата му изглеждаше гладка и мека. Твърде много вани с ароматични масла, реши младата жена и хвърли презрителен поглед на димящата вода.

— Фрет бе в отряда, който първи проследи пътя на Дризт след излизането му от Подземния мрак — продължи Алустриел. — Когато Дризт си тръгна оттам, любопитната ми сестра и спътниците й се върнаха по дирите му и откриха пещерата, която го бе извела навън.

— Не съм сигурна дали трябва да ти покажа пътя — добави Сребърната лейди след дълго мълчание, без да крие притеснението си.

Очите на младата жена се присвиха и тя с трескава бързина нахлузи панталоните си. Нямаше намерение да търпи подобно пренебрежително отношение от никого, та бил той и самата господарка на Града на сребърната луна, нито щеше да позволи някой друг да решава вместо нея!

— Добре тогава — искреното разбиране в гласа на домакинята накара Кати-Бри да се успокои.

Лейди Алустриел даде знак на Фрет да вземе раницата на младата жена. Чистичкото джудже не можа да сдържи киселата си гримаса, когато се доближи да, въз мръсния предмет, но понеже господарката му не обърна никакво внимание на жалния му поглед, то най-накрая се престраши и като го вдигна с два пръста, напусна стаята.

— Не съм молила за спътници — рязко отсече Кати-Бри.

— Фрет само ще ти покаже пътя до пещерата — поправи я Алустриел, — нищо повече. — Смелостта ти е достойна за възхищение… дори и да граничи с безразсъдство.

Преди Кати-Бри да каже каквото и да било, Сребърната лейди вече бе излязла от стаята.

Младата жена дълго време стоя неподвижно, без да обръща внимание на водата, която се стичаше по гърба й. Най-сетне успя да се пребори с чувството, че е просто едно малко момиченце, сам само в големия и опасен свят, дребно и незначително в сравнение с величествената и могъща лейди Алустриел.

Ала съмнението остана.

Два часа по-късно, след богата закуска и последна проверка на провизиите, Кати-Бри и Фрет, придружавани от самата повелителка на Града на сребърната луна и следвани от отряд стражи, достигнаха Сундабарските двери, източната порта на града.

Там вече ги очакваха черна кобила и рошаво сиво пони.

— Наистина ли се налага? — жално попита Фрет, поне за двадесети път, откакто бяха напуснали замъка. — Нима една подробна карта няма да е достатъчна?