Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 45

Ала тази сутрин, докато се наслаждаваше на игривите слънчеви лъчи и сънливо наблюдаваше облаците пара, които се издигаха над ваната, Кати-Бри започна да се пита дали все пак не си струва да приеме.

— Наистина си упорита! — тихичко се засмя тя, досетила се, че именно магическите умения на лейди Алустриел бяха накарали водата да забълбука така примамливо.

Спря поглед върху красивите шишенца и се замисли за дългия, прашен път, който й предстои… път, от който може би никога нямаше да се завърне. Нещо се пробуди у нея, някакво непознато желание да се поглези поне веднъж и преди калената по джуджешки воля да успее да вземе връх, тя се съблече и седна в горещата вана.

В началото час по час поглеждаше към вратата, ала постепенно се отпусна и като прогони всякакви мисли от главата си, се остави на меката, благоуханна прегръдка на гъстата пяна.

— Казах ти. — Неочакваният глас извади Кати-Бри от приятния унес.

Тя рязко се надигна, но после побърза отново да се потопи във водата засрамено, когато видя, че зад рамото на лейди Алустриел наднича беловласо джудже, облечено в дълги копринени одежди.

— В Митрил Хол имаме обичай да чукаме, преди да влезем някъде — отбеляза Кати-Бри, когато успя да възвърне част от достойнството си.

— Почуках — отвърна Сребърната лейди, — ала ти бе прекалено погълната от топлата вана.

Момичето отметна мократа коса от лицето си, при което цялата й буза се покри със сапунена пяна. Първо реши да не обръща внимание, ала бързо се отказа и гневно я избърса.

Алустриел се поусмихна, но не каза нищо.

— Можеш да си вървиш! — сопна се Кати-Бри на величествената господарка на Града на сребърната луна.

— Дризт наистина е тръгнал към Мензоберанзан — спокойно каза Алустриел и младата жена рязко се наведе напред, забравила всичко останало при тази важна новина. — Тази нощ дълго бродих из света на мъртвите — продължи Алустриел. — Отговорите на не един и два въпроса се крият там. Поел е на север от Града на сребърната луна, прекосил е Лунолес и се е отправил към планините, които заобикалят Прохода на мъртвите орки.

По лицето на Кати-Бри се изписа недоумение.

— Именно оттам, от една пещера на изток от този проход, Дризт завинаги напуснал Подземния мрак — обясни Алустриел. — Предполагам, че възнамерява да се върне по същия път, който някога го е извел от тъмата на родината му.

— Изпрати ме там! — възкликна Кати-Бри и се изправи, забравила всяко притеснение в нетърпението си.

— Ще ти дам коне — отвърна лейди Алустриел, докато й подаваше мека кърпа. — Магически жребци, които ще те отведат дотам за по-малко от два дни.

— Не можеш ли да използваш уменията си, за да ме пренесеш веднага? — остро попита младата жена, сякаш подозираше, че Алустриел не прави всичко по силите си, за да й помогне.